реклама
Майка ми си тръгна при друг мъж, когато бях едва на 11 години. Баща ми ме отгледа сам. Сега съм на 29, баща ми вече не е между живите, а къщата принадлежи на мен.
Миналата седмица майка ми неочаквано се обади. Каза, че е смъртно болна, иска „да поправи всичко“ и да се върне да живее в моя дом.
„Много би означавало за мен — отново да живея в къщата, където те отгледах“ — каза тя.
Аз ѝ отвърнах: „Не си ме отгледала. Ти си тръгна.“
Тя заплака, нарече ме жестока. Напомни ми, че съм нейното единствено дете.
Не обърнах внимание, докато вчера до дома ми не дойде полиция. Съседите ги бяха повикали: на верандата ми лежеше в безсъзнание жена. Това беше майка ми. Тя беше седяла там с часове, с куфари до себе си. Изглежда, беше рухнала от изтощение или защото бе спряла лекарствата си.
Сега е в болница. Попитаха ме дали съм посочена като лице за спешен контакт. Аз отговорих: не.
Да, почувствах убождане на вина. Но съм прекарала повече години, скърбейки за жива майка, отколкото много хора скърбят за починала.
Няма да отворя вратата на човек, който първо я затвори пред мен.
Означава ли това, че съм безсърдечна?
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
