реклама
Внучката на прочута писателка и сценаристка засне свой филм. Филмът, да си кажем честно, се получи необичайно неуспешен. Бях поразена: как е възможно — с такава баба? Седни, учи се от нея, записвай всяка дума — и ето ти шедьоври. Но това е само на теория — изглежда толкова просто.
В подобни ситуации обикновено казват: природата при децата си отдъхва. Самата баба в едно интервю призна, че с внучката си почти не общуват — всяка живее собствения си живот…
И колкото по-заможно е семейството, толкова по-далечни са роднините един от друг: децата ги изпращат да учат в Лондон или където още, и се виждат само по големи празници. А мъдростта е ето я — наблизо, протегни ръка. За какво са ви тези Лондони…
И щом дори с такива изтъкнати баби внуците не се стремят към контакт, какво да говорим за онези, които не разговарят с афоризмите на Бунин, а със сюжетите на предаванията на Малахов.
Спомням си как веднъж слушах пряко включване с психолог. Обади се възрастна жена — с треперещ глас, през сълзи. Самотна, съвсем сама. А има 12 внуци и 24 правнука.
Как е възможно? Нима всички до един са се оказали черстви и равнодушни?
А някога тя ги е гледала всички, учила ги е да четат и пишат. И ето такава „благодарност“…
Седях с буца в гърлото и чаках какво ще каже специалистът. Нали трябва да има някакво решение, съвет, компромис?
Но психологът отговори строго, даже остро. Каза: не смейте да унивате. Не сте самотна, вие — сте си получили своето. Най-голямата награда е, когато децата и внуците ви са пораснали самостоятелни, издържат се, живеят пълнокръвен живот. Радвайте се!
Имате пораснали внуци и правнуци, които не се нуждаят от помощ. А вие искате те, както в детството, да тичат при вас за ласка. Но така не бива да бъде.
Те ви обичат, но не им е нужно нещо „от вас“ — те сами могат всичко. Не са се отвърнали, просто са пораснали.
Вие често ли ходехте при своята баба? Не? Нямахте време? Трябваше да вършите собствените си дела? Ето, и при тях сега е същото. И слава Богу, че имат дела — по-лошо е, когато няма никакви.
В коментарите под видеото един мъж написа:
Станах близък с родителите си след 55. С баща ми сякаш ни се появи общ език. Започнахме да говорим за здравето, за бъдещето на внуците. Изведнъж разбрах колко мъдрост има в него, която в младостта не забелязвах. Каква широта на възгледите, какъв интелект! Обсъждаме всичко: изкуство, филми, музика, книги. А преди ми се струваше, че баща ми безнадеждно е изостанал от живота.
Не се сърдете на децата,
че не дойдоха, не позвъниха,
не се сърдете на децата,
че не ви донесоха цветя.
Те имат друга суета,
друг ритъм — не като преди.
И влакът бърза без спиране
към други пътища, към нова вяра.
Научете се навреме да пускате,
не влизайте в пътя им, не дърпайте за ръка.
С мир ги пускайте да отлитат —
на тях им липсват тишина и звук.
(Андрей Дементиев)
На известната актриса Алиса Фрейндлих миналата година ѝ се навършиха 90. И тя признава, че общуването ѝ с внуците е по-скоро рядко. Но — без сянка на обида.
Защо?
Алиса Бруновна смята, че новото поколение живее по свои закони. Имат друг темп, друго възприятие за живота. Да искаш от тях време, внимание, емоции — е глупаво.
Затова предпочита да общува със своите връстници. Заедно си спомнят преживяното, смеят се над себе си, шегуват се, подкачат се.
Откъде тогава да черпим сили?
Убедена съм: ангелът-пазител е концентрат на любов. Любовта на тези, които искрено са ни обичали.
Не всички вярват в ангели, но мнозина се надяват, че близките, които са си отишли, все пак остават някъде наблизо — наблюдават, закрилят, помагат в трудни моменти.
Хора, преживели тежки сътресения, често признават: в най-страшните минути ги е спасявал споменът за онези, които са ги обичали.
Алиса Фрейндлих споделя съвет с тези, които се чувстват изоставени и самотни:
Любовта е единствената сила на земята, която расте, когато я даряваш. Не я жалете, не я пазете само за роднините — казвайте добри думи на всеки, на когото можете. Една проста добра дума може завинаги да остане в нечие сърце, да вдъхне вяра и сили.
Днес е модерно да си циничен, саркастичен. Но това не е направило никого нито по-умен, нито по-щастлив. А любовта е участ на силните. И вярвам: ако постъпваш от любов, силите свише ще те подкрепят. Всичко ще се нарежда, а бедите ще подминават.
Обичайте в тези нелеки времена. Обичайте по-дълбоко, отколкото преди — и животът ще се подреди, и имунитетът ще укрепне.
Сподели във Facebook
Статията има информативен характер и не представлява професионален съвет. Всеки човек и всяка връзка са индивидуални. При въпроси, свързани с личния ви живот или взаимоотношения, се консултирайте със специалист или психолог. Редакцията не носи отговорност за последици, произтичащи от приложението на информацията.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
