реклама
Няма да има пари: 6 вещи, които не бива да се дават, иначе в дома няма да се задържат пари
Има стари вещи, към които преди хората не са се отнасяли просто като към предмети от бита. В тях са влагали смисли, символи, вяра. И ето кое е удивителното — много от тези забрани и до днес се усещат на ниво интуиция. Като че ли нещо отвътре подсказва: не пипай, не давай, не се меси. Понякога дори не ти се иска да обясняваш — просто усещане, че ако дадеш тази дреболия, след това сякаш нещо ще се изплъзне. Не винаги можеш да го уловиш с разум, но го чувстваш…
Моята баба беше суеверна. Не в смисъл да тълкува всяко кихане като знак на съдбата — не. Но имаше особена чувствителност към нещата, към дреболиите. Често казваше: не всичко може да се дава, дори и да искат. Има вещи, които държат дома ти, късмета ти, спокойствието ти.
И ето кое е странното… Когато бях дете, всичко това ми се струваше смешно. Но с годините започваш да разбираш: в тези прости забрани има нещо повече от предупреждение. В тях има грижа. И уважение — към невидимото, към онова, което не може да се пипне, но може да се усети със сърце.
Та сега, когато някой каже: ти нали не вярваш в това, нали? — аз се усмихвам. Може и да не вярвам. Но пак няма да дам. За всеки случай. Както баба завеща.
Ето 6 неща, които е по-добре да оставите при себе си. Не от алчност, а защото така е по-спокойно. И душата не се безпокои.
1. Сол
Солта не е просто подправка. Спомнете си колко внимателно бабите се отнасяха към нея: пресипваха я грижливо, не я разсипваха напразно. Ако случайно се разсипеше — щипка от солта хвърляха през лявото рамо. Или започваха да се смеят, сякаш се шегуват, а всъщност — да отведат бедата.
Солта попива всичко: настроението у дома, тревогите, радостите. Някой се оплаче или се скара наблизо — солта уж го запомня. А сега си представете, че я давате на някого. Особено назаем. Сякаш парченце домашна енергия — и хоп, в чужди ръце. А ако там хората имат беда? Нещо недобро? То може и да се върне…
Навремето казваха: солта е свята — край нея не се ругае и не се карат. А ако вкъщи всичко се клати, конфликти има, парите изтичат — първо надникни в солницата. Може би е време старата сол да се изхвърли, да се сипе нова. Само не на заем, не дай ми една лъжичка. Искаш да помогнеш — продай за символична монета, но не давай просто така.
2. Безопасни игли (кафяви/метални „булавки“)
Булавката изглежда дреболия, особено в епохата на пластмасата и еднократните неща. А преди булавка дори на пелените на новородени закачаха — не само да не се развърже, а и като оберег. Да не урочасат.
Много жени, особено бабите, и днес носят булавка откъм опакото на дрехата. Питаш — защо. На всеки случай, отвръщат. И в този на всеки случай е цялата вековна мъдрост.
Булавката попива като гъба. Завистлив поглед, зла дума, дори неприятна мисъл. Затова чужди булавки — табу. Никога не вдигай от земята. Никога не приемай подарена от друг. А ако след нечие гостуване намериш у дома — действай без паника, но предпазливо. Ръкавици, сол — и изхвърли далеч. По-добре — изгори.
Ако нещо закача душата, ако възникне тревожно усещане — не го игнорирай. Предците го наричаха чувство. Ние — интуиция. Но същността е една.
3. Метла
Ах, тази метла… Какво толкова — ще кажете. Само че си спомнете колко неща са свързани с нея. Помните ли как преди с метла измитаха досадни гости. Или как след скандал у дома помитаха пода — да отнесе прахът всичко лошо.
С метлата винаги са били специални отношения. Не я купуваха просто така, а я избираха. Старата не я хвърляха като боклук, а с оглед назад — да не навлекат нещо. Да дадеш метла от дома? Почти като да откъснеш парче от себе си. Казваха: ще я дадеш — и заедно с нея ще отплуват парите, уютът, женското щастие. Особено ако е метла, с която отдавна чистите. Тя носи всички семейни емоции — добри и лоши. Където отиде тя — натам ще изтече и това.
Момичетата особено се страхуваха, когато някой започнеше да мете около тях — особено ако са неомъжени. Имало страх — ще изметат женихите. Смешно ли е. А колко пъти разказваха, че след такива уж шеги с години не можели да се омъжат. Съвпадение ли е — кой знае.
4. Захар
Захарта е радост. Не просто сладост, а нещо, което се свързва с празник, щастие, гостоприемство. Казваха: животът трябва да е със захар. А ако я разсипеш — към неочаквано щастие. Интересно, нали. Лошо е да разсипеш сол, а пък захар — добро. Защо. Защото захарта се считала за символ на изобилието.
Именно заради това я пазели. Не я давали просто така от къщи. А да изнесеш и захарницата — направо се смятало, че изнасяш сладостта от живота. Разбира се, това не значи да не черпиш гости. Но да го правиш с радост, от сърце. А да дадеш на заем — с тревога в душата — не се препоръчва.
Казваха, че жена, която винаги държи захар у дома, няма да остане в бедност. Тя е като амулет. Само в пакета, само при себе си — и да не се дели в суетата, особено когато душата не е на мястото си.
5. Шевни игли
Какво пък може да е опасно в една игла. Спомнете си как мама или баба казваха: не вдигай от земята. Или: не давай на никого своите игли. Защо. Защото иглата е остра, боде — символично сякаш разрязва съдбата, преплита нишките.
В магията иглата е сериозен инструмент. С нея правят обреди, уроки, дори наговори за раздяла. Ето защо се съхраняват в затворени кутийки, с конец — иглата да не е гола, открита към света. Без конец — сякаш е готова да убоде съдбата.
Ако все пак трябва да се даде игла — само нова. Най-добре в опаковка. А тази, която вече е в работа, която е видяла живота в дома — не. Тя е ням свидетел на всичко, което се е случвало: сълзи, грижи, тревоги. Нека остане при вас.
6. Огледало
Ето с какво не бива да се шегуваме — огледалата. На вид — обикновен предмет от интериора. А по същност — портал. Звучи мистично, но мнозина го усещат интуитивно: огледалото живее свой живот. Запомня всичко, отразява всичко, попива и светлина, и тъмнина. Особено старите огледала. В тях сякаш е застинала сянката на миналото — и не винаги добро.
Навремето казваха: не се гледай в напукано огледало — ще видиш нещастие. А да дадеш огледало в чужд дом — почти като да дадеш душата си. Нали в отражението остава погледът ти, енергията ти. Огледалата у дома не бяха само за красота. Стояха на определени места, покриваха ги нощем, особено ако имаше болен човек или скандали.
Да предадеш огледало — значи да позволиш на чужди хора да надзърнат във вътрешния ти свят. Несъзнателно, разбира се, но последствията може да са странни. Някой започва да спи по-зле, някой се чувства тревожен — особено ако огледалото не е негово.
Ако се налага да се освободите от огледало — по-добре го увийте в плат, благодарете му (да, колкото и странно да звучи) и го изхвърлете далеч от дома. В никакъв случай не го подарявайте. Дори най-красивото огледало е по-добре да се купи ново, с чисто отражение, отколкото да се внася в дома чужда история — дори и да е щастлива. Не знаете какво точно е отразявало и какво може да отрази занапред във вашия живот.
Понякога изглежда, че всичко това са суеверия. Но неслучайно толкова поколения са вярвали и са живели по тези знаци. Може би те просто са били по-чувствителни към това, което ние в суетата вече не забелязваме. Бързаме, споделяме вещи по навик — и внезапно усещаме: у дома е по-неспокойно, парите не се задържат, умората не си отива.
Може би понякога си струва да спрем и да се вслушаме. Не толкова в поличбите, колкото в себе си. Какво чувстваш, когато даваш. Радост — или тревога. Лекота — или вътрешен възел.
Ако е второто — по-добре остави при себе си. Дори и да е само щипка сол. Защото не става дума в крайна сметка за солта. А за това, че в нея има частица от дома ти, от енергията ти. А това не е за всеки път.
Какво мислите по въпроса? Споделете в коментарите!
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
