Кои са двете неща, за които умният човек не говори: мъдрият съвет на Фройд. Подробности. 👇👇👇

Преглеждания: 36

Зигмунд Фройд, който е смятан за основоположник на психоанализата, преобърна разбирането ни за човешкия ум. Неговите новаторски концепции за човешката психика завинаги промениха курса на психологическата мисъл.

Въпреки че много от идеите му са били оспорвани и преразглеждани през годините, неговата дълбока проницателност в човешката природа продължава да служи като важен ориентир за осмисляне на мотивацията и поведението ни.

Сред многобройните трудове на Фройд, посветени на човешкото поведение, той често подчертава колко важно е човек да познава себе си, да наблюдава собствените си мотиви и да не подценява несъзнаваното.

„Който притежава нещо ценно и същевременно крехко, се страхува от завистта на другите, като проектира върху тях завистта, която той самият би изпитал в обратния случай.“ — Зигмунд Фройд, „Зловещото“ (1919)

Така Фройд ни напомня, че страхът от чуждата завист често е отражение на собствените ни потиснати емоции.

Този механизъм на проекция е заложен дълбоко в човешката психика и днес, макар да го обличаме в по-съвременни форми — като предпазливост, сдържаност или дори фалшива скромност.

Оттук произтича и първият важен принцип, който можем да извлечем от идеите му:

1. Никога не говорете за своите успехи

Хората винаги сравняват вашите успехи със своите. И ако вашите са по-големи, те ще се почувстват по-зле. Ако искате да си създадете врагове и завистници – просто започнете да говорите за победите си.

Стремежът на хората да се сравняват с другите е неразделна част от човешката природа. Но това сравнение може да има пагубни последици, особено когато става дума за успех.

Когато човек чува за чужди постижения, често изпитва негативни емоции – завист, обида, чувство за непълноценност.

Чуждите победи могат да подчертаят нашите собствени неуспехи. Завистта е разрушителна емоция – тя поражда раздразнение, ревност и дори враждебност.

Затова откровените разговори за собствените успехи могат да бъдат вредни. Хваленето или демонстрацията на постиженията ни често предизвикват завист и неприязън у околните. Хората могат да решат, че самохвалецът има прекалено високо мнение за себе си или че се опитва да ги унижи.

Затова е важно да се отнасяме внимателно към темата за успеха си. Макар споделянето на постиженията да носи удовлетворение, добре е да го правим предпазливо.

Не забравяйте, че всеки човек има свой собствен път към успеха. Вместо да се фокусирате върху сравненията, съсредоточете се върху собствените си цели и амбиции.

Стремете се към постоянно усъвършенстване и се радвайте на своите победи, без да ги измервате спрямо чуждите.

Сравненията и завистта са опасна комбинация, която може да навреди и на отделния човек, и на отношенията му с другите. Бъдете внимателни, когато говорите за своите успехи, и избягвайте да се сравнявате.

Нека вашият стремеж към развитие бъде двигател – не източник на завист или враждебност.

Вторият принцип

Ако първият принцип на Фройд ни учи да бъдем внимателни с това, което показваме навън, то вторият ни насочва към по-дълбока истина — някои неща трябва да останат неизречени, докато узреят. Защото всяка мисъл, която изричаме, започва да живее свой живот и губи част от силата си.

Както пише самият Фройд:

„Никой не може да скрие тайна. Ако устата му мълчи, той говори с върховете на пръстите си; всяка пора, в която душата му се е изляла, го издава.“
(„Фрагмент от анализ на случай на хистерия“, 1905)

Думите и намеренията ни винаги намират път навън — дори несъзнателно. А когато говорим твърде рано за мечтите си, ние неволно ги излагаме на чуждо влияние — на съмнение, критика, завист или просто на енергията на другите.

Именно тук започва вторият принцип, който може да се изведе от идеите на Фройд:

2. Ако искате да разрушите плановете си – разкажете ги на всички

В мига, в който изречем намерението си, то губи част от силата си. Думите му отнемат енергията, която трябва да се превърне в действие.

Представете си: в ума ви се заражда блестяща идея – проект, мечта, цел. Естествено, ентусиазмът ви е огромен и веднага започвате да я споделяте. Приятели, роднини, колеги — дори кучето на съседа трябва да знае! В крайна сметка, споделянето е проява на доверие, нали?

Но изследвания показват, че това може да намали вероятността да реализирате целите си. Защо? Има няколко причини.

Първо, разговорите за целите карат мозъка ви да повярва, че вече сте ги постигнали. Това явление се нарича „социална реалност“ — одобрението на околните създава илюзия за успех и води до самодоволство.

Второ, публичното обявяване на плановете ви отваря вратите за критика, скептицизъм и осъждане. Не всички ще ви подкрепят, а негативните реакции могат да породят съмнения и неувереност. Това е като да строите пясъчен замък, докато някой постоянно го руши — обезкуражаващо и изтощително.

Затова, когато нещо е важно за вас — пазете го в себе си, докато не стане достатъчно зряло, за да издържи на чуждите погледи. Нека успехът сам разкаже историята, когато дойде времето му.