„Арабски принц от Дубай купи момиче на търг. Той искаше наследник, но Таня мислеше да постъпи иначе“

Преглеждания: 2 465

„Арабски принц от Дубай купи момиче на търг. Той искаше наследник, но Таня мислеше да постъпи иначе“

Татяна гледаше през прозореца на влака, покрай нея преминаваха замръзнали дървета. Тя с тъга погледна скрийнсейвъра на телефона си. От него я гледаше дъщеря ѝ Милана. Момичето погали екрана, въздъхна и прибра телефона в чантата си.

Тя не вярваше, че някога епопеята с лечението на дъщеря ѝ ще свърши. Милана имаше тежко заболяване на кръвта, за възстановяване на здравето бяха нужни огромни пари за лекарства. И все пак никой от лекарите не даваше гаранция, че лечението ще бъде успешно. Момичето се тревожеше от тези мисли, но тук се раздаде гласът на съседката ѝ по купе.

На сватба при някого ли отивате? Гледам, имате и красив тоалет в калъф, и страхотни обувки на висок ток, и миглите и ноктите са ви шикозни, аз такива си правя само на висока цена при майстор.

Извинете за нахалството, просто ми е интересно, може да не отговаряте.

Не, това е за друго – отговори Татяна уморено, не ѝ се искаше да споделя подробности от живота си, още повече, че нямаше с какво особено да се хвали.

Тя хвърли бърз поглед на пътничката и, въздъхвайки, отново погледна през прозореца.

Тя отиваше в Москва, за да изкара пари чрез танци на пилон. Имаше малък опит в това изкуство. Затова взе със себе си костюм и предварително се беше нагласила изцяло. Искаше да покори столицата, за да спечели средства за лекарствата на дъщеря си. Курсът струваше около триста хиляди долара. Откъде млада жена, и то от провинцията, да намери такива невероятни пари?

Но спътничката не спираше с въпросите.

Разбирам, аз също преди така печелех, докато не ми подсказаха изход от положението. Ако трябва да съм честна, така дори запазваш достойнството си, защото си имаш работа с хора, при които моралът е на първо място.

За какво говорите? – Уточни Таня.

Ако ви трябва, ще ви разкажа. Аз също отивам в Москва, там ще отседна в хотел за около три дни, за да се приведа в ред, нали, разни салони за красота, скъпи магазини, а после в Дубай.

А Дубай – това какво е, извинете?

Столицата на Арабските емирства. Вие какво, не пътувате ли по света?

Там сега се въртят най-големите пари. И може да се изкара за прехрана. Аз сега съм като масло в мед. И не се налага да търгувам със себе си. Е, почти. Мога да ви разкажа подробностите вече в хотела.

Да, аз вече не знам, с радост бих отишла и в Дубай. Само че нямам пари да стигна дотам. Трябва да се купи тур или са нужни пари за самолет.

Е, да. Но винаги може да се вземе кредит, дори човек ще ви гарантира. Или веднага да подпишете договор. Ако нещо, мога да ви помогна с това.

Договор? А това безопасно ли е? Няма ли да ме вземат в робство? Че в последната компания, където работех като танцьорка, ми взеха документите. Това беше в Петербург. Наложи се да ходя там с полиция. А те също поискаха обяснения от мен. Така си изкарах в ареста, защото ме взеха за… е, разбирате.

Как да не разбера. Всичко е безопасно. Извинете, аз вече заспивам, ще поговорим утре, като наближим Москва. Добре? Очите ми направо се затварят. Но вие сте толкова ефектна, всичко ще ви се получи. Хайде да поговорим утре. И на вас няма да ви е зле да си починете, изгасете светлината.

Лека нощ – Таня се замисли за предложението на непознатата. Тя, наистина, дори името ѝ не беше попитала, но разказът ѝ говореше сам за себе си. Ами ако по този начин успее да изкара пари за лекарствата на Милана?

Настъпи утрото. Кондукторката събуди момичетата, Таня вече седеше пред огледалото и се опитваше някак да се гримира с треперещи ръце.

Не се и опитвайте, днес ще ви запозная с моя гримьор, тя умее да прави арабски грим, ще ви падне шапката! – Възхищаваше се на връзките си момичето.

Извинете, не се запознахме, как се казвате?

Милана.

Наистина ли? Дъщеря ми също е Миланушка. А аз съм Таня, Татяна, радвам се да се запознаем.

И аз се радвам! Сега ще се обадя в хотела, да ви запазя ли стая?

Да, за хотел имам пари.

И за всичко останало ще намерим, не се притеснявай, Таня – момичето реши да мине на „ти“.

Те вече наближаваха гарата. Влакът спря. И всички започнаха да излизат: кой с големи куфари, кой просто с една раница – леко. А Таня носеше много неща със себе си. Но, както се оказа по-късно, това изобщо не ѝ потрябва.

В хотела Милана веднага запозна Татяна със свой приятел, красив арабски бизнесмен.
Той организираше необичайно забавление за много богати шейхове в ОАЕ – търг, където можеше да си купиш момиче за женитба. Обикновено при арабите не е прието да си избират невести, но за богатите може повече.

Татяна трябваше да се сблъска с много трудности в живота заради дъщеря си. Първо свекърва ѝ отнемаше апартамента, изхвърляйки я с малко дете на улицата. В това ѝ съдействаха черни брокери. Когато успя да си върне апартамента, се появи втори съпруг, който с времето стана напълно непоносим, започна да пие. Щом успя да се разведе с него, харчейки невероятно количество пари и усилия, в дома на Таня дойде друга беда – болестта на дъщеря ѝ.

Не намирайки други варианти как бързо да изкара пари, тя се съгласи да участва в търг в Дубай, където млади момичета и жени се продаваха на тези, които дадат повече за тях…

1. Пристигането

Самолетът се приземи меко, но стомахът на Татяна се сви на възел. Когато излезе на топлия, сух въздух на Дубай, сякаш стъпи в друг свят — свят на стъкло, злато и опасности, скрити зад усмивки.
Милана — момичето от влака, не нейната дъщеря — вървеше уверено, държеше телефона си и си разменяше кратки съобщения с онзи арабски бизнесмен, когото Таня видя за пръв път в хотела.

– „Не се притеснявай. Търгът ще мине добре. Ти си много красива. Ще получиш висока цена.“ — каза Милана и ѝ намигна.

Таня потръпна.
„Цена.“
Думата заседна в гърлото ѝ като камък.

Всичко вътре в нея крещеше да се върне, да избяга, но после пред очите ѝ се появи образът на малкото ѝ момиче, слабо, бледо, с онези огромни кафяви очи, които винаги питаха: „Мамо, ще оздравея ли?“.

Това беше причина, по-силна от страха.

2. Подготовката

Часове по-късно Таня вече стоеше пред огромно огледало в частен салон. Двама гримьори и стилист шетаха около нея с точността на хирурзи.

Нежни ръце издърпваха косата ѝ назад.
Чужди пръсти чертаеха линии по клепачите ѝ.
Мирис на скъпи масла се смесваше с мирис на нерви.

Татяна не познаваше жената, която се появи в огледалото — очите бяха по-големи, устните — по-плътни, лицето — царствено.

– „Арабска принцеса.“ – каза стилистът на английски, отстъпвайки назад, за да прецени резултата.

Таня потръпна.

Не принцеса.
Стока.

Тя преглътна.

– „Кога е търгът?“

– Довечера – отвърна Милана. – И внимавай: клиентите не обичат уплашени жени. Трябва да изглеждаш спокойна. Избраникът ти ще осигури адвокати, документи, пари, всичко. И… лекарствата за дъщеря ти.

При споменаването на Милана — истинската ѝ Милана — Таня едва задържа сълзите си.

3. Търгът

Търгът се проведе в зала, облицована с мрамор и злато. Подът беше покрит с персийски килими, а огромни кристални полилеи осветяваха всичко в мека, медена светлина.

Жени от различни държави стояха встрани, стройни като манекенки, облечени в луксозни кафтани. Въздухът беше натежал от парфюми, шепоти и очакване.

Таня беше с номер 17.

Изведнъж тълпата утихна.
Влезе той.

Мъжът, който щеше да промени всичко.

Беше млад, висок, с твърди рамене и остри черти. Носеше тъмносиня традиционна роба и златен шал — символ на висок ранг. По залата премина шепот:

– „Ал-Рашид… принцът… той е тук…“

Таня разбра — това беше човекът, заради когото жените се подготвяха месеци.
Човекът, който можеше да закупи някоя от тях с една вдигната ръка.

4. Сделката

Когато дойде нейният ред, Таня излезе, сякаш се изкачва на сцената на живот, който не е неин.

Светлини.
Тишина.
Погледи.

Тя не вдигна очи веднага, но почувства как някой я наблюдава — силно, настойчиво, любопитно. Когато най-накрая погледна напред, срещна погледа на принца.

Черни, дълбоки, студени като нощния въздух в пустинята.

Ала в тях имаше и нещо друго – нещо като раздразнение, сякаш се опитваше да погледне през маската ѝ.

Аукционистът започна:

– „Кандидатка номер седемнадесет. Тридесет и една години. Танцова подготовка. Здравословно състояние – добро. Една дъщеря…“

Една дъщеря.
Гласът му прониза Таня.

Принцът повдигна вежда.

– „Започваме от 200 000 долара.“

Сумите се изстрелваха една след друга.
250 000…
300 000…
350 000…

Таня не издържа и погледна принца.
Тъкмо когато друг богаташ вдигаше ръка за 380 000…

Принцът просто каза:
– „Един милион.”

Залата утихна.

– „Един милион… предложени… За номер седемнадесет…“

Никой не посмя да наддава.

Чукчето удари.

– „Продадена.“

Светът спря.

5. Новият живот

Принцът я наблюдаваше, докато охраната я отвеждаше към черния Rolls Royce, паркиран пред входа.
Таня вървеше като в сън.

Вратите се затвориха.
Колата потегли.

Мъжът мълчеше известно време, докато играеше с пръстена на ръката си. Накрая се обърна към нея.

– „Знаеш ли кой съм?“

– Не… – прошепна тя.

– „Аз съм Амир ибн Саид Ал-Рашид. Ти си моя избраница. Но не жена. Още не.“

Таня потрепери.

– „Защо… защо дадохте толкова много?“

Той я погледна така, сякаш това е най-глупавият въпрос.

– „Защото искам наследник. И защото ти… не лъжеш в погледа си.“

Таня преглътна.

Тя имаше план.
Трябваше да го изпълни.

6. В двореца

Дворецът му беше като град – водопади, градини, бели коридори, ухаещи на жасмин. Но Таня не се наслаждаваше на нищо. Тя броеше времето. Всеки ден беше подарен, но и откраднат.

Амир се държеше странно:

Той не я докосваше.
Не я принуждаваше към нищо.
Говореше с нея като с партньор, не като със собственост.

Даваше ѝ подаръци, луксозни дрехи, достъп до библиотека, до огромната тераса с изглед към града.

Но вечерите завършваха винаги с една и съща реплика:

– „Скоро ще трябва да решиш съдбата си, Татяна.“

Тя се страхуваше да попита какво точно означава това.

7. Първият сблъсък

Една вечер Таня събра смелост.

– „Можете да ме купите, но не можете да ме притежавате.“

Принцът се надигна вежди.

– „Грешиш. Мога да имам всичко, за което платя.“

– Не и свободата ми.

– „Свободата е дума. Ти избра да дойдеш тук.“

– Не, избрах да спася детето си.

Амир се вкамени.

– „Дете?“

– Да. Дъщеря. Милана.

Мълчание.
Дълго, тежко, като буря преди пустинна нощ.

– „Защо никой не ми каза?“ – каза той тихо.

– Защото не ви интересува.

Този път той се изсмя, но не злобно.

– „Интересува ме повече, отколкото мислиш.“

8. Завоят

На следващия ден Таня получи документ.
Официален.
С печати.

„Фонд за медицинска помощ на детето: Милана Т. И. — одобрен.“
Подпис: Амир ибн Саид Ал-Рашид.

Тя не можа да повярва.

Отиде при него, разтреперана.

– „Защо? Защо правите това?“

Той стоеше край басейна, загърнат в тъмносиня роба.

– „Защото не купувам майки. Купувам честни хора.“

– И сега? – прошепна тя. – Какво искате от мен?

Амир се приближи. За първи път. Разстоянието между тях се стопи.

– „Искам да останеш.“

– Като… жена?

– „Като съюзник. Като равна. Като някой, който няма да ме предаде.“

– А ако си тръгна?

Той се загледа в далечината.

– „Тогава ще те върна у дома. С парите. С дъщеря ти здрава. И повече няма да ме видиш.“

Таня се вцепени.

Това не беше капан.
Това беше избор.
Истински.

9. Борбата за свобода

Но животът не е приказка.
Сделката на Таня не остана незабелязана.

Братът на принца — Халид — научи.
Жесток мъж, студен като стомана, който виждаше в Таня заплаха за властта му.

Една вечер я срещна в коридора.

– „Ти си просто стока. И мястото ти е на пазара, не в двореца.“

Таня го погледна право в очите.

– „А вие сте човек, който не разбира цената на честта.“

Той кипна.

– „Ще те унищожа.“

Но зад него се появи Амир.

– „Не. Няма.“

Халид отстъпи, но в очите му остана омраза.

Нещо се готвеше.
И Таня го усещаше.

10. Нощта на решението

На следващата вечер Амир влезе в стаята ѝ. Лицето му беше сериозно.

– „Трябва да напуснеш двореца.“

– Какво? Защо?!

– „Брат ми подготвя преврат. Ако останеш тук, ще те използва срещу мен.“

Таня усещаше, че краката ѝ омекват.

– „А ти?“

– „Аз ще се справя.“

– Не мога просто да избягам! Не мога да те оставя!

Амир се усмихна леко.

– „Ти не ми принадлежиш, Таня. И никога не си ми принадлежала. Ти дойде тук заради дъщеря си. Аз ти дадох свобода. Вземи я.“

Таня преглътна сълзите си.

– „Искам да се върна. У дома. При детето си.“

– „Тогава върви.“ – прошепна той.

11. Бягството

Луксозната кола я чакаше. Шофьорът беше охрана, която принцът доверяваше само на себе си. В джоба си Таня носеше документи, банкови преводи, договори — всичко, което Амир беше уредил.

Преди да влезе в колата, Таня се обърна.
Принцът стоеше на балкона, осветен от луната.

Тя вдигна ръка.
Той също.

Нищо повече.

Колата тръгна.