реклама
С други думи, Душанбе е типичен милионен град с развита инфраструктура и социална среда. Мнозина дори го сравняват с Европа или го наричат малък Дубай.
Но ще повторя: всичко това се отнася само за столицата на Таджикистан — Душанбе.
В останалата част на републиката животът изглежда много по-прост. А ако вземем предвид, че 80% от местното население живее в селските райони, то, разбира се, битът им изобщо не е европейски. Има отделна спалня за мъжа и отделна спалня за всичките му жени. Децата спят отделно от възрастните — при това те нямат легла. Как още изглежда битът на таджиките в планинските села — сега ще разкажа по-подробно.
Но трябва да се разбира, че има села и села. В по-големите таджикски села има училища, болници, големи хранителни магазини — накратко, всичко необходимо за удобен живот.
Но сега няма да говорим за тях.
Някои села са разположени високо в планината и животът там силно се различава от всички останали места. Няма нито училища, нито болници — а до най-близкия магазин се стига с 40 км път по черно трасе.
И такива планински села в Таджикистан има наистина много, защото 93% от територията на страната е покрита с планини. Повечето от тях са по границата с Афганистан и Китай.
Именно в едно такова село ми се удаде да отида.
Ще започна с това, че общият брой къщи в селото е около десет. При това половината от тях са на роднини. Например по-голямото дете е пораснало и е построило своя къща до родителската — сега там живее новото му семейство.
А първоначално в това село са били само три къщи. Местните разказаха, че преди около сто години пастири са разпънали тук първия си лагер. Постепенно на тази стоянка се появили каменни къщи — и така възникнало селото.
Оттогава основното занимание на местните е животновъдството.
Това е доста доходоносно и много удобно занятие. „Доходоносно“ — защото месото в Таджикистан се цени и е скъпо. А „удобно“ — защото в семейството винаги има месо на собствената трапеза.
Много по-рядко в селото на обяд ще видите пресни зеленчуци — домати, краставици, чушки. В планинските райони те не се отглеждат, а докараните отвън са скъпи — почти колкото месото.
Ориз обаче има във всеки дом.
Щом има ориз и месо, може да се приготви плов. А пловът е национално таджикско ястие. Точно него домакинята ми предложи за обяд. В Таджикистан гостът винаги се гощава с най-добрата храна и от най-хубавите съдове. Истина е, че ми се наложи да почакам за плова, защото приготвянето му отнема няколко часа.
Докато пловът се готвеше, домакинята ми показа къщата и стопанството.
Къщата беше едноетажна, построена от глинени тухли. Такива тухли лесно се правят на ръка — важното е да се изсушат добре на слънце.
Лятото в такава къща е прохладно, а зиме стените добре задържат топлината. Общо имаше няколко стаи, както и кухня. Имаше и малко помощно помещение — нещо като килер.
А какво нямаше в къщата — санитарен възел; той се намираше навън.
Макар че „санитарен възел“ звучи пресилено. На практика това беше обикновена селска тоалетна — и то направена за голямо семейство.
В пода на тоалетната имаше две дупки една до друга, но прегради или перденца между тях — нямаше. Нищо чудно — хората в селото живеят просто и няма от какво да се притесняват.
Да се върнем в къщата.
Кухнята беше веднага до входа. Там имаше наредени много туби с вода — налага се да я носят от близкия поток. Поради твърдия терен пробиването на сондаж е проблематично.
В кухнята имаше и печка „буржуйка“. Тя служеше и като плоча за готвене, и като отоплителен уред в студеното време. Много удобно — и се наяждаш, и се стопляш.
Следваха жилищните стаи.
Имаше три спални — всяка с предназначение. Първата, в която спеше стопанинът на дома, беше най-малката. Във втората спяха трите му съпруги.
А последната стая — която служеше и за общ салон — беше за децата. Легла нямаше; спяха на пода — върху купчина килими и дюшеци, разстлани по целия под.
Няколко думи за стопанството.
Пред къщата имаше кокошарник, макар че повечето кокошки пак си се разхождаха свободно из двора. Имаше и тандир — глинена пещ, в която се пекат питки.
Като цяло, битът в тази къща в селото е устроен доста добре. Въпреки че липсват комунални удобства, винаги има чист въздух и домашни продукти на масата. А какво повече е нужно за щастие?
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
