реклама
Белите пленнички при северноамериканските индианци: съдби и истории
През XVI век на източното крайбрежие на Северна Америка се появяват първите европейски заселници – англичани, французи и холандци. И разбираемо, те бързо влизат в контакт с местните племена.
За разлика от разпространените романтизирани представи, отношението на индианците към жените от друг произход невинаги било благородно. По време на нападения над фортове или тайни нощни набези те често отвеждали в плен бели жени.
Какво ги очаквало в ръцете на воините от различните племена? Отговорът зависи от времето и конкретния народ.
Различни практики сред племената
Малки момичета и възрастни жени често били убивани веднага.
Млади момичета, навършили 10–12 години, обикновено били оставяни живи с конкретни цели.
На източното крайбрежие през XVII–XVIII век често се стремели да ги „приобщят“ към общността. Обличали ги в местно облекло, украсявали ги с пера и ги предавали на определени семейства, за да се интегрират. Новите хора били ценни за оцеляването на малобройните племена.
Сред племената от Великите равнини също било разпространено насилственото омъжване на пленничките за самотни воини. При апачи и команчи обаче жените в плен не получавали статут на съпруги, а били третирани като наложници и слугини – удовлетворявали желанията на воините, раждали деца и вършели тежка домакинска работа.
Ирокезите понякога проявявали различен подход – можели да освободят пленница без откуп, но при условие, че тя роди дете на воин, загубил баща или брат в битка.
Лакота не били особено склонни да държат жени в робство. За тях скалповете били по-ценни – особено светлите коси, които развявали на вятъра като трофей.
Чероки по-често договаряли откуп – например 20–30 одеяла и няколко каси с патрони. Понякога, след години живот сред индианците, пленничките вече не искали да се върнат в „света на бледоликите“.
Реални истории
Синтия Ан Паркър – отвлечена от команчите на 9 години през XIX век. Тя се приспособява напълно, омъжва се за вожд Пета Нокона и ражда сина си Куана, който по-късно става последният военен водач на команчите. Когато американците я „освобождават“, тя плаче от мъка, защото не иска да напусне племето.
Олив Отман – също отвлечена на 9 години, заедно със сестра си, от толкепаяс. По-късно е продадена на мохаве и след пет години е върната при американците. Завръща се със специфична татуировка на лицето – обичай в племето, сред което е живяла.
1862 г., въстанието на сиу – тогава в плен попадат дузина млади жени. Една от тях, Мери Шванд, намира закрила в лицето на Снана, съпругата на вожд Добър Гръм. Снана я приела като собствена дъщеря и я защитавала, докато не я предали обратно. Други пленнички обаче не доживели освобождението.
Сестрите Катрин и София Херман – отвлечени от шайени през 1874 г., когато били още деца. В плен преживели унижения и насилие, а били върнати едва след половин година. По-късно Катрин описва срамните спомени от времето си сред пленителите.
Исторически отпечатък
Генетични изследвания показват, че до средата на XIX век в кръвта на някои племена вече имало значителна европейска примес – резултат именно от съдбите на белите жени, попаднали в плен.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
