реклама
Последната година беше трудна. Понякога ножът в гърба идва от места, от които не очакваш, от много близки хора. Майка ми и аз живеем в двустаен апартамент. Брат ми се ожени преди четири години. Оттогава той сякаш е изоставил всички семейни връзки, танцувайки в духа на жена си.
Тя го управлява, както си иска. Опитвахме се да не му се сърдим, търсехме оправдания за това, че на практика беше спрял да общува с нас. Но последната му постъпка беше твърде голяма.Той дойде и каза, че трябва да му дадем апартамента, с аргумента, че има дете.
Ако беше поискал финансова помощ, ние с майка ми щяхме да се опитаме да му помогнем, забравяйки обидата си. Но той не помоли за помощ. Дори не се опита да разговаря с нас, нареди ни да напуснем апартамента и веднага подаде съдебен иск.
Този безсмислен съдебен процес продължава вече цяла година. Адвокатът ни уверява, че брат ми няма почти никакъв шанс. Честно казано, интересува ме повече етичната страна, отколкото материалната. Те имат покрив над главите си, живеят в апартамента на съпругата му.
Той е в добър квартал, двустаен апартамент, а ние с майка ми няма къде да отидем. Собственият ми брат е готов да ме остави на улицата, подчинявайки се на изискванията на жена си. Не разбирам защо е станал такъв, защото не изглеждаше да има слаб характер. Защо сега я слуша във всичко и е готов да предаде семейството си?
Да, разбирам, че те имат дете. Но те го имат съзнателно. Не мога да кажа, че имат голяма нужда от нещо. И двамата работят. Това обстоятелство прави акта още по-негативен. Ние ще се борим за апартамента, а неговите навици на гордост няма да успеят. Нещо повече, той на практика няма никакъв шанс.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our