Спомняте ли си юрганите от времето на Югославия? Защо калъфите им имаха дупка по средата?

Някога ги имаше в почти всеки дом, а днес мнозина ги пазят единствено като скъп спомен от детството. Тежките, топли юргани с характерните калъфи и голям отвор по средата бяха част от ежедневието на няколко поколения. Но замисляли ли сте се защо са били изработвани по този необичаен начин? Оказва се, че зад този странен на пръв поглед детайл се крие изненадващо практично решение.

Един забравен предмет, който връща спомените от детството

За хората, израснали през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, старите юргани са много повече от обикновена завивка.

Те напомнят за студените зимни вечери, за топлата стая на баба, за тежките дървени гардероби, пълни с грижливо сгънато спално бельо, и за онова особено чувство на уют, което трудно може да се опише с думи.

В домовете на територията на бивша Югославия широко разпространени били дебелите юргани, често пълнени с вълна или пера. Подобни завивки се използвали и в България, където традицията на тежките домашни юргани също е добре позната.

Тези завивки били здрави, топли и предназначени за дългогодишна употреба. Нерядко се предавали от родители на деца и се съхранявали с десетилетия.

Но една особеност на техните калъфи продължава да предизвиква любопитството на хората и днес.

Става дума за големия отвор във формата на ромб, разположен точно в средата.

Защо калъфите имали толкова необичаен отвор?

Ако погледнем съвременните калъфи за завивки, ще забележим, че повечето имат копчета, цип или скрит отвор в долната част.

При старите модели обаче конструкцията била съвсем различна.

Вместо завивката да се поставя от единия край, тя можела да бъде вкарана направо през отвора в средата на калъфа.

Именно тук се крие основната причина за необичайния дизайн — той улеснявал поставянето и наместването на тежките юргани.

За разлика от съвременните олекотени завивки, старите юргани често били обемни и тежки. Поставянето им в тесен калъф през малък страничен отвор можело да се превърне в истинско изпитание.

Централният отвор позволявал завивката да бъде вкарана по-лесно, след което краищата ѝ постепенно да се разпределят към четирите ъгъла.

Така домакинята можела да достигне до различните части на юргана, без непрекъснато да дърпа и обръща целия калъф.

Index.hr

+1

Имало и още едно важно предимство

Практичността не се изчерпвала само с по-лесното поставяне на завивката.

Отворът позволявал юрганът да бъде изправен и наместен дори след като вече е поставен в калъфа.

Ако по време на сън завивката се разместела или някой от ъглите се нагънеше, човек можел да бръкне през средата и да поправи положението ѝ.

При обикновените калъфи това понякога изисква изваждане и повторно поставяне на цялата завивка.

Освен това старият модел не се нуждаел от ципове или копчета.

Това правело изработката му по-проста и спестявало допълнителни материали. Липсвали и закопчалки, които можели да се повредят или да се откъснат при пране.

Всъщност подобно решение показва колко голямо значение се е отдавало на удобството и практичността в ежедневието.

atvbl.rs

+1

Защо отворът бил във формата на ромб?

Ромбовидният отвор се превърнал в един от най-разпознаваемите елементи на тези калъфи.

Формата му осигурявала достатъчно пространство за поставяне и наместване на завивката, като същевременно оставяла голяма част от нея покрита с плат.

През отвора обикновено се виждала цветната материя на самия юрган, която често била в червени, бордо или други наситени нюанси.

Така се получавал и интересен декоративен ефект.

При някои модели контрастът между светлия калъф и цветния юрган бил толкова характерен, че се превръщал в част от облика на спалнята.

Важно е обаче да се уточни, че не всички стари калъфи са изглеждали еднакво. Съществували различни размери, форми на отвора и начини на изработка.

Защо тези калъфи постепенно изчезнали?

С развитието на текстилната промишленост и навлизането на по-леките завивки се променил и начинът, по който се изработва спалното бельо.

Олекотените завивки се поставят значително по-лесно в обикновен калъф, а съвременните ципове и копчета осигуряват по-пълно затваряне.

Постепенно калъфите с централен отвор отстъпили място на моделите, които познаваме днес.

Това не означава, че старият дизайн е бил неудачен. Напротив, той е отговарял на нуждите на домакинствата и на вида завивки, които хората са използвали тогава.

Днес подобни калъфи се срещат значително по-рядко, но понякога могат да бъдат открити в старите гардероби, раклите и семейните сандъци.

Спомен, който не може да бъде заменен

За по-младите поколения юрганът с ромбовиден отвор може да изглежда като странна вещ от отминала епоха.

За по-възрастните обаче той често е свързан с едни от най-топлите спомени.

Със зимните ваканции при баба и дядо. Със стаята, в която печката е горяла до късно. С прясно изпраните чаршафи, които ухаят на чистота.

И с онези тежки юргани, под които човек се сгушвал, докато навън валял сняг.

Днес разполагаме с модерни материи, леки завивки и разнообразни видове спално бельо. Но старите предмети понякога притежават нещо, което новите трудно могат да заменят — способността да ни върнат към определен момент от живота.

Оказва се, че прочутата дупка по средата на старите калъфи не е била нито производствена грешка, нито просто украса. Тя е имала съвсем практична цел — да направи поставянето и поддържането на тежките юргани по-лесно.

А един толкова обикновен детайл днес е достатъчен, за да събуди спомените на цели поколения.

А вие помните ли тези юргани? Имахте ли такъв у дома или при баба и дядо? Споделете в коментарите — любопитно е колко хора все още пазят спомен за тях!

Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.