реклама
Станко от Лесковац твърди, че оживял на собственото си погребение след 25 часа: „Видях рая и ада“
Гробът бил изкопан, близките се събрали, а опелото наближавало своя край. Тогава едно седемгодишно момиче забелязало, че очите на баща му се движат. Така Станко от сръбския град Лесковац описва момента, в който, по собствените му думи, се върнал към живота — 25 часа след като бил смятан за мъртъв.
В центъра на разказа му стои преживяване от 22 ноември 1989 г. Станко твърди, че през тези часове срещнал Исус Христос, видял места, които възприел като рай и ад, и получил заръка да говори на хората за Бога и задгробния живот.
По думите му след случилото се възстановявал продължително, а животът му придобил нов духовен смисъл. Историята обаче следва да се чете като негово лично свидетелство: в предоставения материал няма медицинска документация, която да удостоверява описаното състояние или продължителността му.
Преди да стигне до онази нощ, Станко се връща към детството си — години на бедност, тежък труд и семейни изпитания, през които вярата постепенно се превърнала в негова опора.
Детство, в което дори хартията била скъпоценност
Семейството му живеело оскъдно. Баща му се заемал с най-тежката работа, за да осигури прехраната, а майка му работела на надница навсякъде, където успявала да намери препитание. Въпреки усилията им понякога не достигали средства дори за най-необходимото.
Първите четири класа Станко завършил в селското училище. След това продължил образованието си във Вуче. За да стига до занятията, по разказа му изминавал пеша до десет километра — и в снежни дни, и през суровите зимни студове.
Обичал да рисува, но семейството невинаги можело да му осигури обикновени листове. Майка му запазвала хартиените чували, след като брашното в тях свършело, и му давала хартията, за да пише и рисува върху нея. Този спомен и години по-късно го разчувства до сълзи.
Трудностите не го отказали от училището. Завършил средно образование с химическа насоченост и започнал работа във фармацевтичния завод „Здравле“ в Лесковац. По-късно получил Титова стипендия, благодарение на която заминал за Нови Сад и преминал обучение за пожарникар.
Уроците на майка му и първото влизане в църква
Според Станко майка му поставила основите на вярата му още в ранните години. Водела него и брат му на църква и ги учела да спазват Божиите заповеди: да не лъжат, да не крадат и да не оправдават лошите постъпки с бедността.
Той си спомня, че понякога нямали достатъчно храна, но майка му продължавала да настоява да бъдат честни и да се придържат към християнските ценности. Именно тази нейна упоритост оставила трайна следа в живота му.
За първи път го завела в църква, когато бил на пет години. Обстановката и иконите първоначално го уплашили. Въпреки страха обаче почувствал желание да отиде отново.
Когато разказва за този период, Станко свързва религиозното си възпитание с поведението в ежедневието — с начина, по който човек говори, постъпва и се отнася към околните.
Защо смята одумването за сериозна грешка
Една от темите, на които Станко отделя особено внимание, е склонността да обсъждаме и осъждаме другите. Според него хората твърде лесно изричат обидни оценки, без да се замислят какво причиняват.
Той дава примери с подигравки за нечия разрошена коса или външност и с прибързани заключения, че даден човек „не струва нищо“. За Станко подобни думи не са безобиден навик.
„Кои сме ние, че да съдим?“ — пита той. В неговото разбиране човек, който произнася окончателни присъди над другите, си присвоява право, принадлежащо на Бога.
Затова свързва вярата с две лични задължения: да носиш отговорност за собствените си действия и да се въздържаш от осъждане на чуждия живот.
Нощта на 22 ноември 1989 година
Станко посочва точна дата за преживяването, което според него променило всичко: 22 ноември 1989 г. По това време той, съпругата му и по-голямата им дъщеря живеели под наем край Лесковац.
Наложило се да напуснат предишното си жилище в града, след като хазяинът прекратил наема. Семейството се преместило временно извън града, докато намери друг дом. Съпругата му била бременна с втората им дъщеря и до раждането оставали около два месеца.
Той споменава и семейната им слава — традиционния сръбски празник на светеца покровител, който в техния дом бил свързан със свети архангел Михаил.
През онази вечер си легнали рано. Станко твърди, че през нощта чул глас, който го повикал по име и му казал да стане.
Когато отворил очи, според разказа му стаята била изпълнена с необикновено ярка светлина. Описва я като сияние, сякаш сто слънца се спуснали на едно място, въпреки че навън било тъмно.
Твърди, че от тази светлина се появил Исус Христос. В същия момент имал усещането, че наблюдава собственото си тяло отстрани — то продължавало да лежи в леглото до съпругата му.
За него това било началото на пътуване извън познатия свят. Описва преживяното като реална среща, макар разказът сам по себе си да не позволява да бъде установено какво е било физическото му състояние тогава.
Гласът, стената и пътуването над земята
По думите на Станко Христос го приканил да тръгне с него. Изплашен и объркан, той попитал кой стои пред него и накъде отиват. Отговорът, който твърди, че чул, бил: „Аз съм твоят Господ“.
След това двамата напуснали стаята по начин, който Станко описва като невъзможен в обикновения живот — преминали направо през стената, а не през вратата.
Разказва, че в този момент вече не усещал собствена воля. Просто следвал фигурата пред себе си. Движели се, без да стъпват на земята, сякаш се носели във въздуха.
Под себе си видял река, която му напомнила за Власина. Забелязал и поляни, върнали го към спомените от детството, когато пасял добитък. Така в необикновените картини, които описва, се появили и места, близки до личната му история.
Стълба към небето и плашещи фигури край нея
По-нататък в разказа си Станко говори за стълба, спусната от небето до земята. Христос започнал да се изкачва, а той го последвал.
Твърди, че отстрани се появили демони, които го сграбчвали за ръцете и краката. Чувал викове, писъци и зловещ смях. Под него зеела пропаст, която възприемал като ада.
В описанието му тези същества имали огън в очите и устата и се опитвали да го достигнат с брадви, копия, сърпове и други остри предмети. Всичко това, казва той, му причинявало силен страх.
Според Станко Христос направил кръстен знак и фигурите паднали надолу. След това пътят продължил през различни порти. Когато стигнали до небесния свод, той видял входа към място, което разпознал като рай.
Как описва рая и хората, които срещнал там
Станко разказва, че през цялото пътуване бил без дрехи, но възприемал себе си като безполово същество, подобно на ангел. Христос, по неговите думи, носел бяла одежда, върху която отпред и отзад сияел кръст. Светлината била толкова силна, че трудно можел да я гледа.
Когато пристигнали, чул покана да разгледа Божия рай. Твърди, че там видял свети Николай, свети архангел Михаил, свети Георги, ангели и много други светци.
Признава, че по онова време не знаел имената на всички. Бил чел само отчасти Свещеното писание и не разполагал с обширни религиозни познания.
Най-силното усещане, което свързва с това място, било спокойствието. Сред дърветата и зелената трева видял множество момчета и момичета. Забелязал и хора, които познавал от детството си.
Сред тях, твърди той, бил негов приятел от основното училище, който загинал. Въпреки че го разпознал, не му било позволено да разговаря с него.
За Станко тези картини се различавали напълно от всичко, което познавал от земния живот. После, според разказа му, Христос го попитал дали се е насладил на красотата и му казал, че там ще бъде неговото място.
Но пътуването още не било приключило. Трябвало да му бъде показано и друго. Станко твърди, че получил и обяснение защо ще се върне на земята: долу имало едно момиченце, което плачело много.
Мястото, което възприел като ад
Съвсем различни са картините, които Станко свързва с ада. Описва го като бездна, изпълнена с мрак, студ, тежка миризма и ужасяващи гледки. В разказа му присъстват и огнено езеро, пламъци и сяра.
Твърди, че сред страдащите разпознал свои познати, приятели и съседи. Един човек бил погълнат от змия до гърдите и се опитвал да се освободи. Други изглеждали така, сякаш главите им горят. Наоколо се чували стонове и вопли.
Станко казва, че попитал защо тези хора се намират там. Отговорът, който предава, насочвал към постъпките им приживе: той сам ги познавал и знаел как са живели.
В неговия преразказ били споменати кражби, пиянство, убийства, измами, присвояване на чуждото и ощетяване на хората при мерене и търговия. Това са части от личното му религиозно тълкуване на преживяното, а не установени факти за конкретни починали хора.
Новият Йерусалим, стъклените стаи и Богородица
Станко твърди, че видял и Новия Йерусалим. Представя го като необикновено място сред облаците, което не можел да определи нито като част от небето, нито като част от земята.
В него имало дворец от стъкло и килими от злато. Разказва и за подиум, край който забелязал много познати хора. Според спомена му Христос призовавал по име Славица и самия него.
Описва поредица от стъклени помещения. Пред всяко стояло момче, облечено в бяло, което му приличало на пазител на входа. В една от стаите, където бил насочен да влезе, видял свети Йоан Кръстител, коленичил в молитва за някого.
Друг силно емоционален момент в разказа му е срещата с Богородица. Станко твърди, че в Небесния Йерусалим тя излязла жива от икона, държейки Младенеца в ръцете си.
По думите му той паднал на колене, прегърнал нозете ѝ и заплакал. Тя го благославяла. Този спомен остава сред най-разтърсващите епизоди, които описва.
Посланието, което твърди, че получил
В центъра на историята Станко поставя една заръка: да разказва на хората, че има Бог, рай, ад и живот след смъртта.
Той твърди, че получил и 21 урок за това как да живее и как да се държи. В предоставения разказ тези уроци не са изброени поотделно, но Станко казва, че се старае да ги следва.
Свързва посланието с отговорността да бъде до семейството си и да помага на другите. Според неговото разбиране връщането му на земята имало определена цел: да прави добро навсякъде, където може, и според силите си.
Дъщеря му забелязала движение по време на опелото
Докато описва духовното си пътуване, Станко разказва и какво според него се случвало с близките му. Съпругата му го докоснала и установила, че тялото му е напълно студено.
По думите му бил повикан екип на спешна помощ, който констатирал смъртта. Той твърди, че от този момент до появата на признаци на живот изминали 25 часа. Споменава и по-късен разговор с патолог, който, според преразказа му, не успял да обясни случилото се.
През това време семейството подготвило погребението. Гробът вече бил изкопан, а свещеникът бил към края на опелото.
Тогава по-голямата дъщеря на Станко, която била на седем години, забелязала движение на очите му. Именно на нея той приписва откриването на първите видими признаци, че е жив.
Разказва, че част от събралите се хора изпаднали в ужас и побягнали. Свещеникът обаче, според него, запазил спокойствие и попитал: „Размисли ли?“
Станко обяснява тази реакция с твърдението, че духовникът вече бил виждал и други случаи на хора, смятани за мъртви, които впоследствие показали признаци на живот. За тези случаи в предоставения материал не са посочени отделни сведения или документи.
След случилото се: шеги, сълзи и дълго възстановяване
Според Станко първоначалният страх на околните по-късно се превърнал в шеги. Някои го наричали вампир или подхвърляли, че се е „повампирил“.
Самият той обаче преживявал случилото се много тежко. Казва, че след състоянието, което нарича клинична смърт, в продължение на 40 дни плачел и не можел да говори.
Разказва за дълго възстановяване и за усещането, че след преживяното животът вече има различна тежест. Думите за момиченцето, което плачело, и за необходимостта да помага на хората останали особено важни за него.
Продължил да се интересува от духовни въпроси и да търси разговори с хора, които също твърдели, че са преминали през подобно преживяване. По собствените му думи се запознал с 12 или 13 души, описващи „връщане от смъртта“.
Станко споменава и срещи с висши духовници. Твърди, че два пъти посетил покойния сръбски патриарх Павле, а с патриарх Ириней се срещал многократно.
Разговорите с лекари и границите на личното свидетелство
По думите на Станко той обсъждал преживяването си и с лекари. Сред тях посочва д-р Ласло Пушкаш, представен в изходния материал като специалист по мозъка.
Станко приписва на лекаря мнение, че случилото се било „Божия работа“, както и твърдение, че мозъкът може да издържи без увреждания най-много две до четири минути. Това е преразказ на Станко, а не предоставено пряко медицинско становище. Посоченият срок не бива да се приема като универсална медицинска граница.
За да бъде оценен подобен случай, са необходими конкретни данни: какво точно е било състоянието на човека, имало ли е дишане и кръвообращение, как са били проверени жизнените функции и с какви документи е удостоверено времето. Такива данни не присъстват в предоставения разказ.
Затова от него не може да се заключи, че Станко е прекарал 25 часа без кръвообращение и кислородоснабдяване на мозъка, нито че е настъпила необратима смърт, след която се е възстановил.
Медицинско уточнение: сърдечният арест и мозъчната смърт са различни състояния
При сърдечен арест сърцето внезапно престава да изпомпва ефективно кръв. Така се прекъсва кръвоснабдяването на мозъка и останалите жизненоважни органи. Това е спешно състояние, при което бързата реанимация може да позволи възстановяване на кръвообращението. Мозъчни увреждания могат да настъпят само след няколко минути. NHLBI, NIH
Мозъчната смърт означава необратима загуба на мозъчните функции, свързани със съзнанието и самостоятелното дишане. Човек с правилно установена мозъчна смърт не може да се събуди или да се възстанови. Тя не е равнозначна на кома или на успешно преодолян сърдечен арест. Health A-Z : Brain death
Личните разкази за светлина, усещане за отделяне от тялото или религиозни видения не установяват сами по себе си медицинска диагноза. Те не представляват и научно доказателство за съществуването на задгробен живот.
Историята на Станко остава свидетелство за начина, по който той разбира собственото си преживяване. В неговия разказ най-трайното послание е да бъде до семейството си, да не осъжда прибързано другите и да помага, когато има възможност.
Източници:
- Stil / Kurir — разказът на Станко от Лесковац, публикация от 29 октомври 2026 г., съответстваща на предоставения текст. Описаното събитие е от 1989 г. по думите на Станко. Stil
- NHLBI / NIH — информация за сърдечния арест.
- NHLBI / NIH — мозъчни увреждания след сърдечен арест.
- NHS Wales — информация за мозъчната смърт.
Публикацията представя лични твърдения и религиозни преживявания, които не са удостоверени с медицински документи в предоставения материал. Генерираното изображение е илюстративно и не представлява автентична снимка на Станко или на описаните събития.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
