реклама
Аз съм на 30 години. Женен съм от доста време и имам две деца. От своето детство помня само стените на сиропиталището, строгите учители и постоянното унижение от учениците, защото не бях като всички останали.
В такива моменти бягах възможно най-далеч от всички и плачех горчиво.
Мечтаех само за едно – родителите ми да се появят на прага на дома. Не знаех кои са; майка ми ме изоставила след раждането, след като научила за моя дефект. Лекарите я уверили, че никога няма да мога да живея пълноценен живот. Така тя мълчаливо написала отказ от мен.
Скоро, слава Богу, в живота ми се появиха онези, които имаха нужда от мен. Млада двойка не можеше да има деца в продължение на 10 години.
И до днес си спомням как ме извикаха в кабинета на директора на учреждението и ми казаха, че вече ще живея с новото си семейство. Тази новина много ме утеши.
В рамките на 10 минути бях събрал всичките си неща и чаках новите си родители на изхода. Те наистина станаха моето семейство. И цял живот ще съм благодарен за грижите и възпитанието, защото получих това, което ми липсваше през цялото ми детство.
Източник: https://svobodnazona.com/
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our