реклама
Днес телевизорът е тънка пластмасова плоскост, която спокойно може да се окачи на стената. Но ако се върнем само няколко десетилетия назад, картината беше съвсем различна: масивни кутии с екрани, облицовани с дърво, заемаха централно място в дневната. Това естествено поражда въпроса: защо толкова дълго телевизорите са се произвеждали именно с дървени корпуси, при положение че пластмасата вече е била позната, включително и в СССР?
Важно е да се уточни, че дървените корпуси не са били само съветска особеност. Подобни модели се произвеждали и в САЩ, и в Европа, и в Япония. През 50-те и 60-те години дървото се възприемало като материал, който придава тежест и респект – с него техниката изглеждала като част от обзавеждането. Телевизорът в хола приличал повече на шкафче, отколкото на електронно устройство.
Главната причина обаче била свързана с особеностите на съветската промишленост. Заводите били приспособени да произвеждат дървени и шперплатови корпуси. Преходът към пластмаса би изисквал пълна модернизация на производствените линии – нещо сложно и скъпо за плановата икономика. Ето защо дори когато пластмасата вече била достъпна, дълго време се използвали старите и добре усвоени технологии.
Имало и чисто технически съображения. Инженерите се притеснявали от възможен прегрявaне. Пластмасовите панели изглеждали твърде тънки и ненадеждни, докато дървото имало ниска топлопроводимост и задържало по-добре температурата, което намалявало риска телевизорът да се нагрява бързо на слънце. Неслучайно в инструкциите често се препоръчвало апаратът да не се поставя на пряка светлина. Освен това корпусите от шперплат били дебели до сантиметър, което създавало усещане за здравина и дълъг живот на техниката.
Да не забравяме и вкуса на самите потребители. Хората били свикнали с масивната полирана мебел – секции, витрини, маси. Телевизор с дървено покритие се вписвал хармонично в този интериор. Пластмасовата кутия можела да изглежда евтина и чужда. Така дървото изпълнявало и естетическа функция – апаратът изглеждал като естествена част от дома.
През 70-те и 80-те години пластмасата вече окончателно завладяла световното производство на битова техника: тя била по-лека, по-евтина и по-лесна за обработка. В СССР също започнали да се появяват модели с пластмасови панели, но масовото преминаване към тях станало едва към края на епохата на застоя и началото на перестройката.
Днес телевизорите в дървени корпуси носят носталгия по миналото – тежки, но „домашни“ и надеждни. А и да почукаш по тях с юмрук не беше никак страшно, ако разбирате какво имам предвид.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
