реклама
Мнозина смятат, че таджикските жени миришат лошо, за да не привличат погледите на чужденци. Но всъщност всичко е съвсем друго. И неприятната миризма — напротив — е признак на красота.
Жените в Таджикистан се омъжват много рано. Официално бракът е разрешен от 18-годишна възраст, но в отдалечените села, където преобладават старите обичаи, женитбите се случват още на 13–14 години. А понякога — дори на 12.
Работата е там, че в таджикските семейства обикновено има много деца — 6–8 наследници се смятат за норма. В местните села децата може да са и още повече — не рядко броят им достига 10–12.
И тук се получава интересна картина.
Момчетата в семейството могат да бъдат полезни още от ранни години. Още от 7-годишни започват да работят и помагат на родителите в домакинството — например пасат овце или обработват градината.
Момичетата, в най-добрия случай, готвят или помагат в отглеждането на по-малките братя и сестри. С други думи, техният „КПД“ се оказва по-нисък, така че и ползата от тях в родителското семейство не е толкова висока, колкото от момчетата.
Затова бащите се стремят да омъжат дъщерите си колкото се може по-рано.
Първо, за това получават солиден калим — например 5 овце или два соларни панела. Да, да, не се учудвайте — в отдалечените села слънчевата енергия е основният източник на електричество.
Второ, ако дъщерята е омъжена — цялата грижа за нея вече пада върху съпруга. А за родното ѝ семейство това е един „гладен устa“ по-малко. А с готвенето и домакинството могат да помагат и по-малките дъщери (слава Богу, деца в семейството има в изобилие).
Така че традицията да се омъжват много млади момичета е широко разпространена в таджикските села.
И тук е важно да се отбележи: колкото по-красива е булката, толкова по-голям калим може да се получи за нея. Но как да се поддържа красотата, ако живееш в отдалечено село? Толкова отдалечено, че сякаш времето там е застинало някъде в Средновековието.
За да разберете по-добре условията на живот в такива села — къпането често става в планинска река, а що се отнася до тоалетна — добре е, ако има дървена „сортир“ с дупка в земята.
Разбира се, и дума не може да става за козметика или спа-процедури.
И въпреки това, местните жени изглеждат доста добре и много от тях наистина могат да се смятат за истински красавици. Дълга черна коса, големи очи, матова кожа.
Но как се грижат за себе си при такива условия? Да вземем например същата онази „дълга черна коса“ — колко грижи изисква тя! Оказва се, че таджикските жени имат свои особени тайни, които се предават от поколение на поколение. Да, тези тайни са с „дъх“, но тук нищо не може да се направи.
Разбира се, да измиеш такава разкошна грива е голям проблем. Дори в градски условия е трудно да се поддържа — какво остава за отдалечените села.
Затова е по-лесно изобщо да не се мие! За да изглежда косата добре, е достатъчно да се изплакне с вкиснато мляко. Това придава блясък и здравина на косата, а също позволява плитките да не се разплитат.
Да, приятели, както се казва, най-добрата козметика е натуралната козметика.
Ще попитате — а какво да кажем за неприятната миризма? Отговорът е прост: нищо — трябва просто да се свикне. Самите таджикски момичета използват този трик от ранни години, така че този мирис дори не го забелязват.
А ако към тях се приближи неподготвен човек, тогава — да — киселият аромат веднага се усеща. Но най-интересното е, че това не трябва да отблъсква потенциалния жених, а напротив — да го привлича.
Има и други, не по-малко екзотични методи за съхраняване на женската красота.
Например като средство срещу паразити (въшки) в селата могат да използват… птичи тор. Заради голямото количество амоняк в състава му торът се оказва ефективно средство. Но киселият мирис, уви, се усеща много силно. Най-интересното е, че същият този птичи тор се смесва с пепел и глина и в този вид се използва като циментиращ разтвор. От него правят и тухли, от които после в селата строят къщи.
Е, пак — таджиките отдавна са свикнали с това.
Разбира се, подобни традиции са живи само в отдалечените села — където има големи проблеми с комуналните удобства (по същество няма такива) и с наличието на обичайни козметични средства.
Разбира се, в големите градове — например в Душанбе или Худжанд — момичетата и жените не използват нищо подобно и водят напълно обичаен начин на живот. И за мнозина от тях животът в селата също изглежда неразбираем.
Редакционна бележка: Текстът съдържа генерализации и описания на местни обичаи от конкретни региони. Те не претендират за изчерпателност и може да не отразяват опита на всички хора. Представеното е възпроизвеждане на авторовата гледна точка.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
