Злата ми свекърва се премести при нас и направи живота ми АД – отне само едно обаждане, за да я сваля на земята

„Дафни, не мога да повярвам, че отново си оставила чиниите в мивката. Горкият Джон трябва да живее в тази бъркотия.“

Вдигнах поглед от книгата си, сдържайки въздишка.

Хелън стоеше на прага с ръце на бедрата и оглеждаше всекидневната с очевидно неодобрение.

— Правя всичко възможно, Хелън — казах аз, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен. „След малко ще измия чиниите. Тази сутрин бях наистина уморена.“

Хелън въздъхна драматично. „Всички имаме своите борби, но по мое време не оставяхме къщата да се разпадне. Справяхме се добре, независимо от всичко.“

Стиснах зъби и се насилих да се усмихна.

Хелън живееше с нас от две седмици поради ремонт в дома й. Държеше се така, сякаш притежава къщата, често пренареждаше мебелите и критикуваше домакинството ми. Това ме караше да се изнервям.

Когато Хелън отиде до прозореца, тя промърмори за петната по стъклото.

Гледах я как бърше въображаема прашинка от перваза на прозореца.

Тя имаше умение да намира недостатъци във всичко, което правех.

Изглежда, че всеки път, когато влизаше в стая, намираше за какво да се оплаче.

Джон беше на работа, което означаваше, че бях оставена да се справям сама с майка му.

Погледнах часовника с надеждата, че наближава обяд. Може би тогава Хелън щеше да се успокои за малко. Но не, все още беше само средата на сутринта.

— Хелън, искаш ли чай? – предложих аз, надявайки се да я разсея.

Тя поклати глава, а очите й все още оглеждаха стаята за несъвършенства. „Не, благодаря. Но мисля, че тези възглавници могат да се изправят малко.“

Тя се приближи и започна да пренарежда възглавниците на дивана точно до мен.

Стиснах книгата си по-здраво, усещайки как разочарованието ми нараства.

След това Хелън отиде до полицата над камината, взе семейна снимка и я разгледа внимателно.

„И тази снимка е леко крива“, добави тя, коригирайки я с част от инча.

Затворих книгата си, знаейки, че няма да мога да се концентрирам, когато тя се навърта наоколо.

„Хелън, защо не си починеш? Цяла сутрин си на крака“, предложих аз, опитвайки се да звуча мило.

Тя поклати глава. „О, добре съм, скъпа. Просто се опитвам да поддържам къщата в ред.“

И тя не спря дотук.

Онзи следобед бях в кухнята и сервирах обяд на децата си, когато тя нахлу вътре, размахвайки теста по математика на Джак.

„Виж това! Синът ти получи 4 на теста си по математика. 4! Как можа да позволиш това да се случи, Дафне? Ти си ужасна майка.“

Джак, който щастливо обядваше, спря.

Сърцето ми се сви от мъката по лицето на моето малко момче.

„Хелън, стига. Джак е тук“, изсъсках аз. „Освен това той се справя добре в училище, а 4 не е краят на света!“

Хелън изсумтя и скръсти ръце. „В моята къща 4 би било неприемливо. Ти ги проваляш, Дафне.“

— И ти — добави тя, обръщайки се към Джак. „Трябва да учиш по-усърдно, млади човече. По мое време не се задоволявахме с нищо по-малко от 6.“

Ръцете ми трепереха, докато оставях черпака. Хелън беше неумолима, откакто се премести, постоянно критикувайки всичко, което правех.

Но това… това беше твърде много за понасяне.

„Хелън, дай почивка на това бедно момиче“, каза свекър ми, влизайки в кухнята. — Тя се справя чудесно с децата.

Хелън се обърна към него с пламнали очи. „Стой настрана от това, Ричард. Ти не разбираш. Тези деца имат нужда от дисциплина, а Дафне не я осигурява.“

Ричард въздъхна, но не настоя повече, а се оттегли във всекидневната. Оценявах опита му да ме защити, но упорството на Хелън беше непоколебимо.

„Деца, защо не отидете да поиграете малко в хола?“ Предложих.

Лили и Джак се поколебаха, но после кимнаха и тихо напуснаха кухнята. След като изчезнаха, се изправих пред Хелън.

„Правя всичко възможно да запазя това семейство заедно, Хелън. И постоянните ти критики не помагат“, казах аз.

Хелън подсмърча и махна пренебрежително с ръка. „Просто трябва да се постараеш повече. Може би тогава Джон няма да се разболее от твоето готвене“, каза тя и си тръгна.

Устата ми се отвори, но не излезе отговор. Не можех да повярвам, че е толкова груба с мен. Стига, реших. Крайно време беше Хелън да опита собственото си лекарство.

Същата вечер седях на леглото си, а сълзите се стичаха по лицето ми след изпитанието в кухнята.

Адресната книга лежеше отворена в скута ми и аз се втренчих в името, госпожа Андерсън.

Спомних си Джон и моя сватбен ден и колко нервна беше Хелън около собствената си свекърва.

Набрах номера на Джон, ръцете ми трепереха. Веднага след като той отговори, му казах за плана си.

„Но сигурна ли си в това, Дафне? Може да има обратен ефект.“

— Заслужава си да опитаме — казах аз. — Тя трябва да разбере на какво ме подлага.

Джон въздъхна. „Добре, вярвам ти. Само внимавай. Толкова съжалявам, че трябва да преминеш през това. Може би мога да говоря с мама?“

„Не си ли  спомняш  какво се случи, когато се опитахме да й кажем миналата седмица? Нямаме избор, скъпи. Нейното подиграване с мен беше добре, но Джак изглеждаше толкова тъжен днес. Не мога да й позволя да причини това на децата.“

„Добре, любов. Днес ще се опитам да се прибера по-рано. Пази се.“

„Благодаря ти, Джон“, казах и затворих.

Бях уверена, че планът ми ще проработи. Хелън трябваше да види какво е да бъдеш непрекъснато критикуван и подкопаван. И ако някой можеше да се справи с нея, това беше г-жа Андерсън. Обадих й се и я поканих.

На следващата сутрин видях как Хелън получи обаждане от г-жа Андерсън. Лицето й пребледня и тя веднага започна трескаво да чисти къщата, мърморейки под носа си.

„Г-жа Андерсън идва! Къщата е пълна бъркотия!“ — възкликна тя и грабна кърпа за прах.

„О, боже, Хелън, поеми си дълбоко въздух. Можем да подредим заедно“, казах, опитвайки се да сдържа смеха си.

„Не, не. Имам нужда всичко да е перфектно. Тя не може да види тази бъркотия“, настоя Хелън и се премести в съседната стая. Видях как тя почиства всеки прозорец и избърсва праха от всяка мебел.

„Г-жа Андерсън е много особена. Тя ще забележи всяко малко нещо“, промърмори тя, докато се придвижваше да почиства кухнята.

Но това не беше най-добрата част.

Когато мисис Андерсън пристигна, тя не губи време. Тя мина през вратата, острият й поглед огледа всеки ъгъл на всекидневната.

„Хелън, това място е катастрофа. Забравила ли си как да поддържаш къща?“ – коментира грубо тя.

Лицето на Хелън пребледня. „Съжалявам, г-жо Андерсън. Опитвах всичко възможно“, каза тя с треперещ глас.

Но г-жа Андерсън не беше доволна.

Тя се премести в кухнята, като посочи всеки недостатък. „Виж тези чинии в мивката. И праха по рафтовете! Отпусна ли се, Хелън?“

Хелън я последва, кършейки ръце. — Не, г-жо Андерсън. Правех всичко по силите си.

Мисис Андерсън се обърна рязко към нея. „Виждам, че това не е така. Ако не си вършиш работата както трябва, как можеш да очакваш Дафни да го направи? Младшите се учат от старшите си, Хелън. Твоите стандарти явно са паднали.“

Тя се върна в хола, присвивайки очи към мебелите.

— И тези мебели — продължи тя. „Защо е пренаредено така? Това е напълно непрактично.“

Хелън се опита да обясни, но г-жа Андерсън я прекъсна. „Без извинения, Хелън. Трябва да знаеш по-добре. Остави нещата да се плъзгат и това си личи.“

Стоях в ъгъла и наблюдавах реакцията на Хелън.

Изглеждаше напълно победена, обичайната й увереност беше изчезнала. Беше странно да я видя така. Част от мен я съжаляваше, но друга част от мен изпитваше чувство за справедливост.

Въпреки това нещо щракна в мен, докато стоях там по-дълго и гледах как г-жа Андерсън критикува Хелън.

Начинът, по който г-жа Андерсън говореше с Хелън, ми напомни как Хелън се държеше с мен. Осъзнах, че правя същото, което тя направи с мен, и това беше грешно.

Поех си дълбоко въздух и пристъпих напред. „Г-жо Андерсън, с цялото ми уважение, всичко в тази къща е безупречно“, казах аз и двете жени се обърнаха да ме погледнат.

— Да — продължих аз. „Хелън свърши отлична работа. И тя направи всичко възможно да направи всичко идеално за теб.“

Г-жа Андерсън пристъпи напред със свити очи. „Извинявай ? Искаш да кажеш, че греша?“

„Казвам, че Хелън заслужава известно уважение“, казах учтиво. „Тя работи усилено, за да поддържа тази къща в ред и мисля, че е свършила невероятна работа.“

Хелън ме погледна шокирана. Тя не очакваше да я защитавам.

Г-жа Андерсън пъхтеше и пъхтеше, но накрая си тръгна, роптаейки за липсата на уважение от по-младото поколение.

Хелън се обърна към мен с широко отворени очи. „Благодаря ти. Никога не съм мислила, че ще чуя някой да й се противопоставя така. Защо-защо ми помогна?“

„Направих го, защото разбрах нещо“, казах аз. „Начинът, по който се отнасяше с мен, е както тя се отнасяше с теб. Това е цикъл, който трябва да спре.“

Хелън погледна надолу и изражението й омекна. „Много съжалявам. Дори не разбрах…“

„Да започнем отначало, Хелън“, казах аз и й се усмихнах. „Можем да се справим по-добре.“

Хелън кимна и за първи път видях искрена усмивка на лицето й. Това беше малък жест, но означаваше света за мен. Бяхме достигнали повратна точка и имаше надежда за по-уважителни отношения.

Сблъсквали ли сте се с подобна ситуация?

Тази творба е вдъхновена от реални събития и хора, но е измислена за творчески цели. Имената, героите и подробностите са променени, за да се защити поверителността и да се подобри разказът. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития е чисто съвпадение и не е предвидено от автора.

Авторът и издателят нямат претенции за точността на събитията или изобразяването на героите и не носят отговорност за неправилно тълкуване. Тази история е предоставена „каквато е“ и всички изразени мнения са тези на героите и не отразяват възгледите на автора или издателя.