Моята мъка: Не понасям съпруга си и не искам дете от него!


Не знам как да продължа

Здравейте. Пише ви В. Душата ми плаче, страдам и съм нещастна.

Помакиня съм и нашите ме омъжиха за човек, към когото изпитвам единствено омраза.

При нас все още е традиция родителите да избират съпруг за дъщерите си.

Имах много голяма любов.

Моята сродна душа се казва Александър, българин, и бях с него близо 6 месеца.

Не ни е било писано обаче да бъдем щастливи заедно…

Когато баща ми разбра за моята връзка, побесня.

Нареди на брат ми постоянно да търчи след мен.

Един ден тайно се измъкнах от нас, за да се видя със Сашко. И докато ние се прегръщахме в близкия парк на скришно място, изведнъж се появи брат ми с трима негови приятели.

Нападнаха Александър, почнаха да го бият и да го псуват.


Добре че се появиха други хора и го спасиха.

 

Мен ме прибраха вкъщи, а на следващия ден ме омъжиха за човек, когото дори не познавах.

Виках, крещях, молех се, но никой не ме чу.

Сватбата се случи набързо и почти веднага забремях.

Все ходя умислена и тъжна, а съпругът ми ме пита какво ми е.

Подиграва ми се и подхвърля, че сигурно мисля за „онова говедо“.

Преди двадесетина дни започна да се заяжда и да ми вика една вечер.

Бутна ме, паднах лошо, прокървих и след няколко часа изгубих детето.

Но Господ да ми прости, не съжалявам!

Мразя мъжа си и не искам дете от него!

Пиша ви от компютъра на единствената ми приятелка, защото вкъщи и дума не може да става за такова удоволствие.

Исках просто да споделя мъката си с някой…

Не знам как да продължа оттук нататък…

Дайте ми някакъв съвет!

В.

Снимка: Pixabay.com