реклама

Сериозен обрат настъпи около подготвяната реформа на ТЕЛК и планираните икономии от подкрепата за хората с увреждания. След като първоначално държавата заложи близо 228 млн. евро по-малко разходи за 2027 г., последният вариант на бюджета показва намаляване на очакваните икономии с около 100 млн. евро. Промяната идва след обществено недоволство и оттегляне на спорни законодателни предложения, засягащи личните асистенти.
Новите данни станаха известни на 17 ноември 2026 г., след като правителството внесе актуализирания проектобюджет за следващата година в Народното събрание.
Въпреки отстъплението властта не се отказва от намерението си да засили контрола върху медицинската експертиза и издаването на решения от ТЕЛК. Остава обаче въпросът дали планираните ограничения ще засегнат само установените злоупотреби, или ще създадат затруднения и за хората с действителни заболявания и трайни увреждания.
Здравният икономист Аркади Шарков вече предупреди, че подобна реформа трябва да бъде изключително внимателно подготвена. Според него опитите за ограничаване на разходите не бива да поставят под риск гражданите, които действително се нуждаят от медицинска, финансова и социална подкрепа.
Последните данни: Икономиите от ТЕЛК намаляват със 100 млн. евро
Първоначалният проект на бюджета за 2027 г. предвиждаше намаляване на държавните разходи с приблизително 228,3 млн. евро чрез реформа в медицинската експертиза и системата за подкрепа на хората с увреждания.
След внесените корекции очакваните икономии вече са около 128 млн. евро, показва сравнение на бюджетните документи, публикувано от вестник „Сега“ на 17 ноември.
Разликата от приблизително 100 млн. евро е свързана с отпадането на част от първоначално подготвените законодателни промени.
Според анализа на финансовите разчети значителна част от тези икономии е била свързана с предвидените изменения в системата на личната помощ.
Това поставя важен въпрос пред управляващите: по какъв начин държавата е възнамерявала да намали разходите, без да ограничи реално необходимата подкрепа за хората с тежки увреждания?
Важно е да се уточни, че посочените суми представляват прогнозни бюджетни икономии, а не вече извършено намаление на пенсиите или помощите на всички граждани с ТЕЛК.
Окончателните финансови и законодателни решения все още предстои да бъдат взети.
След протестите: Оттеглиха спорните промени за личните асистенти
Едно от най-значимите развития настъпи на 13 ноември 2026 г., когато беше оттеглен внесеният законопроект за изменение на Закона за личната помощ.
Оттеглянето е отразено и в официалния регистър на Народното събрание.
Предложенията предизвикаха сериозно недоволство сред родители на деца с увреждания, лични асистенти и организации, защитаващи правата на хората с трайни здравословни проблеми.
Сред най-оспорваните намерения бяха промени в начина на заплащане на личните асистенти, замяна на действащите трудови договори с друг вид договорни отношения и промени в осигурителните им права.
Критиците предупредиха, че подобни мерки могат да засегнат не само доходите на асистентите, но и възможността на най-тежко увредените граждани да получават постоянна грижа.
Особено уязвими са семействата, в които родител или друг близък е прекъснал професионалната си дейност, за да се грижи за човек, нуждаещ се от непрекъсната помощ.
Оттеглянето на законопроекта означава, че оспорваните текстове не са приети и не пораждат нови задължения за гражданите.
Това обаче не означава окончателен отказ от бъдещи изменения в системата. Управляващите вече заявиха, че ще продължат обсъжданията със засегнатите страни.
Омбудсманът получи над 800 жалби само за два дни
Показателен за силното обществено напрежение е фактът, че институцията на омбудсмана е получила над 800 жалби в рамките на два дни.
На 13 ноември омбудсманът Велислава Делчева отправи официално становище до парламента, в което настоя промените да не водят до намаляване на доходите на личните асистенти или до ограничаване на правата на хората с увреждания.
Сред поставените въпроси са гарантирането на трудовите и осигурителните права, възможността за избор на асистент и непрекъснатостта на грижата при нова индивидуална оценка.
Омбудсманът обърна внимание и на ситуацията на родители, които години наред се грижат за деца с тежки заболявания и често нямат възможност да работят на друго място.
Техните бъдещи пенсионни права, осигурителен стаж и финансова сигурност също трябва да бъдат отчетени при подготовката на законодателни промени.
Какво обяви правителството на 16 ноември?
На заседанието на Министерския съвет на 16 ноември 2026 г. премиерът Румен Радев отново постави акцент върху необходимостта от ограничаване на злоупотребите с решенията на ТЕЛК.
Той представи борбата с неправомерно получаваната подкрепа като част от усилията за подобряване на публичните финанси.
Същевременно министър-председателят увери, че правителството не възнамерява да намалява средствата за майките на деца с увреждания и да влошава условията за подкрепа на тези семейства.
Това са официално заявени намерения на кабинета. Действителният им ефект ще зависи от окончателните текстове на законите, подзаконовите правила и начина, по който ще се прилагат.
Какво ще се промени в самата система на ТЕЛК?
Докато проектът за личната помощ беше оттеглен, предложенията за изменение на Закона за здравето остават предмет на парламентарно разглеждане.
Те предвиждат по-комплексна оценка на здравословното състояние на гражданите.
Идеята е при освидетелстването да не се разглежда единствено поставената диагноза, а и действителното отражение на заболяването върху възможностите на човека.
Предложената оценка включва няколко важни елемента:
Способността за придвижване, самообслужване, ориентация и комуникация.
Възможността за извършване на трудова дейност и наличието на противопоказани условия на труд.
Необходимостта от чужда помощ в ежедневието.
Потребността от помощни средства и медицински изделия.
Използването на наличната медицинска история от електронното здравно досие.
Предвижда се и по-широк автоматизиран обмен на информация между институциите, участващи в медицинската експертиза, социалното подпомагане и осигуряването.
В проекта са включени и разпоредби за допълнителна оценка на годността за управление на моторно превозно средство при определени заболявания. Това не означава автоматично отнемане на шофьорски книжки от всички хора с ТЕЛК.
Най-същественият нерешен въпрос е как точно ще се определя процентът на увреждане при новите критерии.
Законопроектът предвижда подробностите да бъдат уредени чрез промени в Наредбата за медицинската експертиза.
Поради това засега не може достоверно да се твърди, че конкретна диагноза ще носи по-нисък или по-висок процент инвалидност.
Кои хора могат да бъдат най-силно засегнати?
Експертните предупреждения са свързани преди всичко с риска една финансово мотивирана реформа да не отчете достатъчно добре индивидуалното състояние на всеки пациент.
Особено внимание е необходимо при хората с тежки хронични заболявания, преживени инсулти, множество придружаващи диагнози и трайни ограничения в ежедневието.
Тези граждани понякога се нуждаят едновременно от лекарства, рехабилитация, помощ при придвижване и постоянна грижа от близък или асистент.
Потенциални затруднения могат да възникнат и за хора, чиято медицинска документация е непълна или не отразява всички последствия от заболяването.
При преминаване към по-активно използване на електронните здравни досиета е важно да има ясни процедури за допълване и коригиране на информацията.
Съществува и риск хора, които имат определена диагноза, но чиито функционални ограничения се проявяват по различен начин, да бъдат оценявани нееднакво.
Това са потенциални рискове, а не потвърден списък на граждани, които ще загубят права.
Към 17 ноември няма основание да се твърди, че държавата вече е взела решение за масово отнемане на валидни експертни решения.
Аркади Шарков: Не бива да пострадат хората с действителни заболявания
Още на 9 ноември здравният икономист Аркади Шарков предупреди пред bTV, че трябва да се изясни откъде точно държавата очаква да реализира толкова значителни икономии.
По думите му реформата трябва да бъде внимателно преценена, защото предишни промени в медицинската експертиза са създавали затруднения и за хора, които действително имат нужда от установяване на степен на увреждане.
Той припомни, че съществуват случаи на неправомерно издадени експертни решения, но това не означава, че всички граждани с ТЕЛК трябва да бъдат подозирани в злоупотреби.
Шарков обърна специално внимание на тежките последици от инсултите, които могат да доведат до трайна загуба на работоспособност и необходимост от продължителна грижа.
Друг сериозен проблем е късното диагностициране на заболяванията в България.
Когато едно заболяване бъде установено в напреднал стадий, човек често вече има няколко придружаващи здравословни проблема, което затруднява възстановяването и професионалната му реализация.
Здравният икономист допусна, че по-ефективният контрол би могъл да доведе до корекция от порядъка на 5–10% при установяването на злоупотреби.
Това е експертна прогноза, а не официално доказан дял на неправомерните ТЕЛК решения.
Без задълбочен анализ не може да се определи колко от издадените решения действително са неправомерни.
Колко българи зависят от решенията на ТЕЛК?
Според публичните оценки приблизително 800 000 и повече граждани разполагат с решения на ТЕЛК.
Данните, цитирани от Института за пазарна икономика през ноември, показват значителния мащаб на системата.
Само през 2025 г. са издадени над 270 000 експертни решения, като в тази категория попадат и решения за преосвидетелстване.
Над 540 000 души получават инвалидни пенсии, а повече от 750 000 граждани са обхванати от месечна финансова подкрепа.
Тези групи не трябва да се събират механично, тъй като един човек може да получава повече от един вид подкрепа.
Институтът поставя въпроси и за бързото нарастване на разходите за лична помощ. Според неговите данни те са достигнали 642 млн. евро през 2025 г., а по-ранни прогнози са предвиждали да надхвърлят 800 млн. евро през 2027 г.
Това показва колко голямо е финансовото значение на системата, но само по себе си не доказва наличие на злоупотреби.
Какви средства получават хората с ТЕЛК през 2026 г.?
За да се разбере как подобни промени могат да се отразят на домакинствата, трябва да се разграничат инвалидните пенсии от месечната финансова подкрепа, предоставяна чрез Агенцията за социално подпомагане.
Според публикуваните от агенцията размери за 2026 г. месечната финансова подкрепа за пълнолетни граждани с трайни увреждания е:
При 50–70,99% увреждане – 27,34 евро.
При 71–90% – 58,59 евро.
При над 90% – 97,66 евро.
При над 90% с определена чужда помощ – 117,19 или 222,66 евро според вида на получаваната пенсия.
Това са размерите на конкретната месечна финансова подкрепа за 2026 г., а не общите суми на всички пенсии, добавки и помощи.
Размерите за 2027 г. трябва да се разглеждат съобразно правилата и показателите, приложими за следващата година.
При някои семейства дори сравнително малка промяна в социалните плащания може да има сериозно отражение, особено когато голяма част от доходите отива за лечение, лекарства и ежедневни грижи.
Ще бъдат ли спирани автоматично инвалидни пенсии?
Към настоящия момент няма решение, според което всички хора с ТЕЛК трябва автоматично да бъдат преосвидетелствани или да загубят пенсиите си заради проектобюджета за 2027 г.
Отделно от сегашните предложения, през 2026 г. вече бяха въведени механизми, позволяващи на Националния осигурителен институт да иска ново произнасяне по определени експертни решения.
НОИ разясни през юли, че тази възможност е свързана с установени данни за документи с невярно съдържание в рамките на образувано наказателно производство.
Институцията уточни, че само подаден сигнал или обикновено съмнение не са достатъчни за прилагането на конкретната процедура.
При нея пенсията не се спира автоматично единствено заради искането за ново произнасяне.
Това разграничение е важно, защото засилен контрол не е равнозначен на автоматично отнемане на права.
Какво да направят хората, които не са съгласни с решение на ТЕЛК?
Министерството на здравеопазването посочва, че гражданите имат право да обжалват експертно решение на ТЕЛК, ако не са съгласни с определения процент или с друга част от заключението.
Срокът за обжалване пред Националната експертна лекарска комисия е 14 дни от получаването на решението.
Жалбата се подава чрез регионалната картотека, в която се съхранява медицинското експертно досие.
Ако гражданинът не е съгласен и с решението на НЕЛК, той може да го оспори пред компетентния административен съд, също в 14-дневен срок от получаването му.
Важно е медицинските документи да бъдат актуални, да отразяват действителното здравословно състояние и да съдържат необходимите данни за заболяванията и функционалните ограничения.
При спор относно експертно решение е препоръчително своевременно да се потърси съдействие от лекуващия лекар и при необходимост от специалист по социалноосигурително право.
Българите продължават да доплащат значителни средства за лечение
Дискусията около ТЕЛК се развива на фона на друг сериозен проблем – значителните лични разходи, които българските домакинства правят за медицински услуги и лекарства.
В коментара си пред bTV Аркади Шарков посочи, че според цитираните от него европейски данни делът на директните плащания от гражданите достига приблизително 36% от здравните разходи.
Най-значителна част от тези средства се насочва към лекарства, а след това към услуги в извънболничната помощ.
Шарков обърна внимание и на разликата между общите разходи за здравеопазване и публичното финансиране.
Според неговата оценка публичните средства, отделяни за здравеопазване в България, представляват около 5% от БВП, докато по-високият общ показател включва и средствата, които гражданите плащат непосредствено.
Затова здравният икономист предупреждава, че при планиране на ограничения трябва да се отчита не само отражението върху държавния бюджет, но и финансовата тежест за пациентите.
Ще бъде ли увеличена здравната вноска?
В интервюто си Шарков коментира и размера на здравноосигурителната вноска, която в България е 8%.
Той изрази мнение, че в дългосрочен план може да се наложи увеличение, но подчерта, че то трябва да бъде обвързано с решаването на проблемите във финансирането и организацията на здравната система.
В проекта на бюджета на НЗОК за 2027 г. здравноосигурителната вноска остава 8%.
По информация на Здравната каса общата финансова рамка в проекта достига приблизително 5,68 млрд. евро, което е увеличение с над 8% спрямо 2026 г.
Въпреки този ръст остават предизвикателствата, свързани с достъпа до специалисти, ранната диагностика, лечението на хроничните заболявания и личните разходи на пациентите.
Според Шарков проблемът е и в разпределението на осигурителната тежест между държавата и работещите в частния сектор.
Той посочи, че според неговите данни частният сектор осигурява приблизително 60% от бюджета на НЗОК, докато държавата заплаща здравните вноски на значителна част от населението, но участва с по-малък дял във финансирането.
Какво предстои след промените в Бюджет 2027?
Намаляването на очакваните икономии от реформата в ТЕЛК със 100 млн. евро е важна промяна в бюджетните намерения на държавата.
Тя обаче не отговаря окончателно на въпросите как ще бъде реформирана медицинската експертиза, кои критерии ще бъдат променени и как ще се гарантира, че хората с тежки увреждания няма да останат без необходимата подкрепа.
Особено важно ще бъде дали бъдещите правила ще осигурят достатъчно надеждна оценка на индивидуалните потребности и възможност за своевременно обжалване на решенията.
Остава и въпросът как в бюджета ще бъде компенсирано отпадането на първоначално планираните 100 млн. евро икономии.
Според публикувания на 17 ноември анализ на „Сега“ общият планиран бюджетен дефицит за 2027 г. остава 4,907 млрд. евро въпреки корекциите.
Следващите парламентарни обсъждания ще бъдат определящи за окончателния вид на мерките.
Най-важното за гражданите към 17 ноември 2026 г. е, че първоначалният план за близо 228 млн. евро икономии е преразгледан, спорните промени за личните асистенти са оттеглени, но реформата в ТЕЛК остава на дневен ред.
Предупреждението на Аркади Шарков продължава да бъде актуално: борбата със злоупотребите трябва да бъде насочена срещу неправомерните практики, без да се превръща в допълнителна тежест за хората, които действително се нуждаят от подкрепа.
Редакционно уточнение: Публикацията отразява наличната информация към 17 ноември 2026 г. Част от разглежданите мерки са законодателни и бюджетни предложения, а не окончателно приети правила. Посочените възможни последствия не означават, че конкретни граждани вече са загубили права или социални плащания. Информацията не замества индивидуална медицинска, правна или социалноосигурителна консултация.
Последна актуализация: 17 ноември 2026 г.
Източници
Народно събрание – Законопроект за държавния бюджет за 2027 г., внесен на 16 ноември 2026 г.
Народно събрание – Оттеглен законопроект за изменение на Закона за личната помощ
Народно събрание – Законопроект за изменение на Закона за здравето
Министерски съвет – Официално съобщение от 16 ноември 2026 г.
Омбудсман на Република България – Становище относно промените в личната помощ, 13 ноември 2026 г.
Министерство на здравеопазването – Официална информация за ТЕЛК и обжалване
Национален осигурителен институт – Разяснения за инвалидните пенсии и проверките на ТЕЛК
Агенция за социално подпомагане – Размери на месечната финансова подкрепа за 2026 г.
Национална здравноосигурителна каса – Проектобюджет за 2027 г.
Вестник „Сега“, 17 ноември 2026 г. – Новите разчети за икономиите от ТЕЛК
Институт за пазарна икономика, 13 ноември 2026 г. – Анализ на реформата в ТЕЛК
bTV Новините, 9 ноември 2026 г. – Интервю с Аркади Шарков за ТЕЛК и финансирането на здравеопазването

Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com





