Извънредно! Борисов излезе и отправи предупреждение към Радев, че…Вижте повече..👇👇

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи нови остри предупреждения към управлението на премиера Румен Радев. Бившият министър-председател обвини управляващото мнозинство, че пренебрегва Народното събрание, бави държавния бюджет и не предприема достатъчни мерки срещу високите цени на горивата. На 6 ноември 2026 г. напрежението получи ново развитие, след като правителството представи Бюджет 2027, а представители на ГЕРБ го разкритикуваха заради заложения дефицит, новия дълг и очакваната инфлация.

Политическото противопоставяне между Борисов и Радев продължава да се задълбочава, като през последните седмици двамата нееднократно си размениха публични обвинения.

Новият сблъсък е свързан с един от най-важните въпроси за българските граждани — как държавата ще управлява публичните средства през следващата година и дали ще успее да овладее поскъпването на живота.

Борисов настоява, че кабинетът трябва да понесе отговорност за собствената си финансова политика, вместо постоянно да се позовава на решенията на предишните правителства.

От своя страна Румен Радев защитава тезата, че настоящото управление е наследило сериозни бюджетни проблеми и е принудено да предприеме непопулярни мерки за оздравяване на публичните финанси.

Борисов с нова атака срещу Радев: „Бюджет няма!“

На 5 ноември 2026 г. Бойко Борисов се появи в Народното събрание и отправи нови критики към правителството.

Пред журналисти той коментира забавеното представяне на проекта за държавен бюджет за 2027 г.

Лидерът на ГЕРБ изрази недоволство, че финансовата рамка ще бъде представена в Университета за национално и световно стопанство, вместо първо да бъде разгледана публично в обичайната институционална среда.

На въпрос как оценява избора на място Борисов отговори иронично:

„След УНСС – на Бузлуджа.“

Той определи начина, по който управляващото мнозинство организира парламентарната работа, като обезценяване на ролята на Народното събрание.

Бившият премиер настоя, че към този момент опозицията все още не разполага с необходимите документи, за да направи обективна оценка на финансовите намерения на кабинета.

По думите му държавният бюджет е трябвало да бъде внесен още до края на октомври.

Борисов обвини управляващите и в използването на процедурни похвати, които според него възпрепятстват обсъждането на предложенията на опозицията.

Острите обвинения за цените на бензина и дизела

Един от основните въпроси, поставени от лидера на ГЕРБ, беше поскъпването на горивата.

Борисов заяви, че партията му е предложила намаляване на ставката на ДДС за бензина и дизела от 20% на 9%.

Според него подобна мярка би могла да доведе до осезаемо понижение на крайните цени по бензиностанциите.

Той обаче обвини управляващите, че чрез продължителни почивки и процедурни действия са възпрепятствали разглеждането на предложението в парламента.

Това е позицията на Борисов. Няма независимо установен факт, че действията на мнозинството са били предприети с цел незаконно облагодетелстване, каквото той внуши в своите коментари.

Лидерът на ГЕРБ призова гражданите да сравняват цените на горивата по време на предишните управления с настоящите стойности.

Той постави въпроса и за цената на природния газ, като посочи, че именно ежедневните разходи на домакинствата трябва да бъдат основен приоритет на правителството.

Важно уточнение: Намаляването на ДДС не гарантира автоматично поевтиняване на горивата със същия процент. Крайният ефект зависи от цените на едро, търговските надценки, конкуренцията и това доколко данъчното облекчение ще бъде прехвърлено към потребителите.

Борисов обвини управляващите, че постоянно търсят оправдания

В изявлението си на 5 ноември бившият премиер използва и саркастичен тон към кабинета.

Той заяви, че управляващите разполагат с благоприятна публична среда, но според него това не се превръща в реални решения на икономическите проблеми.

Борисов разкритикува постоянното позоваване на предишните управления като обяснение за сегашните трудности.

По думите му правителството трябва да покаже конкретни резултати в ограничаването на инфлацията и защитата на покупателната способност.

Той засегна и състоянието на енергийните доставки, разходите за инфраструктурни проекти и плащанията по международни газови споразумения.

Изявлението беше поредният сигнал, че ГЕРБ възнамерява да поставя въпросите за цените и публичните финанси в центъра на опозиционната си политика.

Ново развитие на 6 ноември: Радев представи Бюджет 2027

Само ден след критиките на Борисов настъпи важно развитие.

На 6 ноември министър-председателят Румен Радев и вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев представиха основните параметри на държавния бюджет за 2027 г.

Събитието се състоя в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство.

По този начин правителството изпълни предварително обявеното си намерение да представи финансовата рамка пред академичната общност, гражданите и представители на различни институции.

Според представените параметри бюджетният дефицит за 2027 г. е планиран на 3,5% от брутния вътрешен продукт на касова основа.

В абсолютна стойност това означава недостиг от приблизително 4,9 милиарда евро.

Предвидена е възможност държавата да поеме нов дълг до 8,6 милиарда евро през следващата година.

Правителството прогнозира икономически растеж от 2,5% и инфлация от около 4%.

Важно е да се уточни, че дефицитът от 3,5% е по касовата методология, докато по европейската методология на начислена основа е представена стойност от около 4,3%.

Това разграничение има значение при оценката на бюджетната политика спрямо европейските фискални правила.

Какво предвижда проектобюджетът за пенсиите и заплатите?

Сред основните намерения на правителството са увеличения на определени доходи и социални плащания.

Представените на 6 ноември параметри включват:

• Минимална работна заплата от 660 евро през 2027 г.
• Осъвременяване на пенсиите със 7,8% от 1 юли 2027 г.
• Планирано увеличение на възнагражденията в части от бюджетната сфера.
• По-високи детски надбавки и данъчни облекчения за семейства с деца.
• Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година до 450 евро.
• Допълнителни средства за здравеопазване, образование и отбрана.

Паралелно с тези намерения правителството предвижда и съкращаване на административни разходи, както и оптимизиране на държавните структури.

Според представените разчети през периода на реформата трябва да бъдат съкратени над 5000 щатни бройки в публичния сектор.

Всички тези параметри все още са част от проектобюджета и не представляват окончателно приети законови промени.

Необходимо е финансовата рамка да премине през съответната парламентарна процедура.

Радев отговори на критиките: Защо предишните управляващи не ограничиха разходите?

При представянето на бюджета премиерът Румен Радев коментира и критиките на политическите си опоненти.

Той заяви, че държавните разходи са нараствали през последните години с темпове, които създават сериозен натиск върху публичните финанси.

Според министър-председателя настоящият кабинет трябва едновременно да ограничава дефицита, да изплаща натрупани задължения и да запазва необходимата подкрепа за гражданите.

Радев постави въпроса защо предишните управления, които сега настояват за финансова дисциплина, не са предприели достатъчно действия за намаляване на разходите.

Премиерът призова критиците да представят конкретни предложения кои разходи могат да бъдат ограничени.

Той посочи, че в държавния бюджет са включени средства за пенсии, заплати, социална подкрепа, издръжка на институциите и капиталови инвестиции.

Правителството заявява, че се стреми към постепенно намаляване на дефицита до 3% от БВП през следващите години.

Така Радев отговори на обвиненията с аргумента, че бюджетната политика трябва да бъде оценявана в контекста на наследените задължения и общото състояние на публичните финанси.

Тези оценки на предишните управления обаче са част от позицията на премиера и не освобождават настоящото правителство от отговорността за собствените му решения.

ГЕРБ реагира остро и след представянето на бюджета

Политическото напрежение не намаля и след публикуването на основните финансови параметри.

На 6 ноември представители на ГЕРБ отправиха нови критики към проекта.

Бившият министър на образованието Красимир Вълчев заяви, че според него предложената финансова рамка не съдържа достатъчно убедителни мерки за ограничаване на инфлацията.

Той определи бюджета като продължение на досегашните политики, вместо като реална промяна във финансовото управление.

Вълчев отправи критики и към начина, по който проектът беше представен в УНСС.

Според него институциите и обществеността трябва да имат достъп до пълните бюджетни разчети, за да могат да направят информирана оценка.

От ГЕРБ поставиха въпросите за увеличаването на максималния осигурителен доход, планирания нов държавен дълг и прогнозната инфлация.

Към момента на актуализацията няма потвърдено ново лично изявление на Бойко Борисов след днешното представяне. Последните критики от 6 ноември са изразени от представители на неговата партия.

Как започна острото противопоставяне между Борисов и Радев?

Сегашният конфликт има своята предистория.

На 21 октомври 2026 г. премиерът Румен Радев отправи необичайно остри обвинения към Бойко Борисов и лидера на ДПС Делян Пеевски.

В началото на заседание на Министерския съвет той коментира действията на правоохранителните органи и разследванията срещу представители на местната власт.

Радев заяви, че според него предишни центрове на политическо влияние губят контрол върху финансовите потоци и обществените поръчки.

Той обвини двамата опозиционни лидери, че се противопоставят на промените, предприемани от новото управление.

Тези изявления са политически обвинения на министър-председателя. Те не представляват съдебно установена вина на Борисов или Пеевски.

Изказването на Радев предизвика незабавна реакция от страна на председателя на ГЕРБ.

Предупреждението на Борисов: Министерският съвет не трябва да заплашва опозицията

На същия ден, 21 октомври, Борисов организира изявление от партийната централа.

Той заяви, че е изненадан от острия тон на Румен Радев, тъй като само дни по-рано двамата са разговаряли по телефона и са участвали в Консултативния съвет за национална сигурност.

По думите му тогава не е усетил подобно отношение от страна на премиера.

Борисов заяви, че Министерският съвет трябва да работи като държавна институция, а не да се използва за партийни нападки срещу опозицията.

Той отхвърли внушението, че ГЕРБ действа в политически съюз с Делян Пеевски, като заяви, че двамата не са поддържали контакти от месеци.

Лидерът на ГЕРБ свърза острите думи на премиера с общественото недоволство и с политическия натиск върху управляващите.

Според него правителството трябва да съсредоточи усилията си върху националната сигурност, цените и икономическите проблеми.

Това беше същината на отправеното от Борисов политическо предупреждение — че правителството не трябва да използва властта си като средство за противопоставяне на политическите си противници.

Борисов постави и категорично условие за бъдещи коалиции

Още при изявлението си на 21 октомври лидерът на ГЕРБ направи важно заявление за бъдещите действия на партията.

Той обяви, че ГЕРБ няма да участва в нови коалиционни формули, ако не е водеща политическа сила и ако не може да реализира собствената си управленска програма.

Борисов обясни, че през последните години партията е участвала в редица правителства и компромисни политически конструкции.

Според него тези участия са довели до загуба на част от традиционната подкрепа за ГЕРБ.

Затова партията възнамерява да бъде по-внимателна при евентуални бъдещи преговори за управление.

Това представлява политическа позиция и предварително условие за коалиционно участие, а не официално решение за предсрочни избори или напускане на парламента.

Какво означава новият конфликт за управляващите?

Противопоставянето между Борисов и Радев се развива в момент, когато правителството трябва да получи парламентарна подкрепа за най-важния си финансов закон.

Коалицията „Прогресивна България“ разполага със самостоятелно мнозинство в 52-рото Народно събрание.

Това дава възможност на управляващите да приемат обикновени законодателни решения, стига да запазят единството на парламентарната си група.

От друга страна, опозицията има възможност да предлага изменения, да поставя въпроси, да изисква отчети и да критикува решенията на кабинета.

ГЕРБ, ДПС и останалите опозиционни формации вече изразиха несъгласие с част от предложените бюджетни мерки.

Въпреки това към 6 ноември няма потвърдено решение за разпадане на управляващото мнозинство или за провеждане на нови предсрочни парламентарни избори.

Защо бюджетният спор е важен за всички българи?

Политическият конфликт има пряко отношение към финансовото положение на домакинствата.

От окончателния бюджет за 2027 г. ще зависи какви средства ще бъдат осигурени за пенсии, заплати в публичния сектор, здравеопазване, образование, семейни помощи и държавни инвестиции.

Планираният бюджетен дефицит и размерът на новия дълг също имат значение за финансовата устойчивост на държавата.

В същото време гражданите се интересуват най-вече от реалната покупателна способност на доходите си.

Дори когато заплатите и пенсиите се увеличават номинално, ефектът върху жизнения стандарт зависи от темпа на инфлацията.

Затова въпросите за цените на храните, горивата, електроенергията и основните услуги остават особено чувствителни.

Предстоящите парламентарни дебати трябва да покажат дали между управляващите и опозицията могат да бъдат намерени решения по част от спорните мерки.

Какво предстои след представянето на Бюджет 2027?

След публичното представяне на финансовата рамка следва разглеждането на законопроекта по установения ред.

Предстоят обсъждания на конкретните разчети, данъчните мерки, социалните плащания и държавните разходи.

Опозиционните партии ще могат да представят своите възражения и предложения за промени.

За правителството най-важната задача ще бъде да защити финансовата си политика и да осигури необходимата подкрепа в Народното събрание.

За ГЕРБ темите за инфлацията, горивата и размера на държавния дефицит вероятно ще продължат да бъдат основни направления на политическата критика.

Дали част от първоначалните параметри ще бъдат променени, ще стане ясно при по-нататъшното разглеждане на бюджета.

Каква е ситуацията към 6 ноември 2026 г.?

Последните две седмици показаха сериозно изостряне на отношенията между Бойко Борисов и Румен Радев.

На 21 октомври лидерът на ГЕРБ предупреди премиера, че Министерският съвет не трябва да се използва за политически заплахи срещу опозицията.

На 5 ноември Борисов отново атакува управлението — този път заради забавения бюджет, високите цени на горивата и начина, по който работи парламентарното мнозинство.

На 6 ноември правителството вече представи Бюджет 2027, но това не сложи край на противопоставянето.

Представители на ГЕРБ оспориха финансовата рамка, като предупредиха за рисковете от висока инфлация, нови заеми и недостатъчно ефективни мерки за ограничаване на разходите.

От своя страна Радев защити намеренията на кабинета като необходима стъпка към стабилизиране на публичните финанси.

Следващият решаващ момент ще бъде парламентарното разглеждане на Бюджет 2027, когато политическите предупреждения ще трябва да бъдат подкрепени с конкретни предложения и решения.

Редакционно уточнение: Статията е актуализирана към 6 ноември 2026 г., след публичното представяне на Бюджет 2027. Изявлението на Борисов относно отношението към опозицията е от 21 октомври, а последните му потвърдени лични критики към правителството са от 5 ноември. На 6 ноември свои позиции изразиха представители на ГЕРБ. Обвиненията за политическо влияние, корупция и неправомерни действия са представени като твърдения на съответните политически лица, а не като доказани факти. Финансовите параметри за 2027 г. са предложения, които подлежат на законодателно разглеждане.

Източници

1. DarikNews – Борисов с нови критики към Радев за бюджета и горивата, 5 ноември 2026 г.
2. News.bg – Изявлението на Бойко Борисов от 5 ноември за управлението и бюджета
3. БНР – Румен Радев и Гълъб Донев представиха параметрите на Бюджет 2027, 6 ноември
4. NOVA – Бюджет 2027: дефицит, доходи, данъци и предвидени съкращения, 6 ноември
5. DarikNews – Реакциите на ГЕРБ и другите опозиционни партии след представянето на бюджета, 6 ноември
6. bTV – Отговорът на премиера Радев за бюджетните разходи, 6 ноември
7. Министерски съвет – Официално изявление на Румен Радев относно Борисов и Пеевски, 21 октомври 2026 г.
8. Euronews България – Борисов заявява, че ГЕРБ няма да влиза в коалиции, без да бъде доминираща партия, 21 октомври
9. БТА – Официална информация за представянето и предварителните мерки в Бюджет 2027