реклама
Русия навлиза в нов етап на напрежение около интернет инфраструктурата и комуникациите. След месеци на ограничения на мобилния интернет в десетки региони на страната, през последните дни бяха регистрирани и сериозни удари срещу ключови центрове за данни, обслужващи част от руските онлайн услуги.
Към 12 октомври 2026 г. ситуацията се усложнява допълнително. Ограниченията на интернет продължават, а технологичната компания „Яндекс“, смятана за един от стълбовете на руската цифрова икономика, съобщи за прекъсвания в работата на свои центрове за данни след атаки с дронове.
Същевременно руските власти продължават да обясняват ограниченията на мобилните мрежи с необходимостта от защита на населението и стратегическата инфраструктура.
Нов удар срещу руската интернет инфраструктура
На 11 октомври Reuters съобщи, че център за данни на „Яндекс“ във Владимирска област е преустановил работа след атака с дрон.
Компанията потвърди инцидента и посочи, че няма пострадали хора, но част от услугите ѝ са били временно недостъпни.
Това е третият сериозен инцидент с инфраструктура на „Яндекс“ в рамките на няколко дни. Предишни атаки засегнаха съоръжения в Сасово и Калужка област.
Особено чувствителен се оказа ударът по центъра в Сасово, където според публикуваната информация се намират големи изчислителни мощности, използвани включително за разработване на технологии за изкуствен интелект.
Това показва, че войната вече засяга не само енергийната, транспортната и военната инфраструктура, но и технологични съоръжения, от които зависят онлайн услуги, компании и обикновени потребители.
Прекъсвания в десетки руски региони
Проблемите с интернет не са ограничени само до центровете за данни.
Според публикуваната на 12 октомври информация на независимия проект „На связи“ ограничения на мобилния интернет са регистрирани в 40 региона на Русия.
В 30 от тях едновременно с ограниченията са използвани т.нар. „бели списъци“ – режим, при който потребителите имат достъп само до определени одобрени сайтове и услуги.
Проектът съобщава, че подобни списъци са били въведени в общо 47 региона според наличната му информация. Тези числа отразяват конкретния отчет и не означават, че във всички засегнати региони интернетът е бил напълно изключен.
Ограниченията могат да се различават значително според района, мобилния оператор и конкретните мерки, които действат в съответния момент.
Какво заяви Кремъл
Още през пролетта говорителят на руския президент Дмитрий Песков защити мерките за ограничаване на мобилния интернет, като ги свърза с необходимостта от гарантиране на сигурността.
Според представената тогава позиция на Кремъл ограниченията могат да продължават толкова дълго, колкото властите преценяват за необходимо.
Руската страна обосновава действията с опасността от украински атаки и необходимостта от използване на допълнителни технологични средства за защита.
Тази позиция предизвика сериозни критики, тъй като ограниченията засягат не само комуникациите, но и ежедневни дейности, свързани с банкиране, транспорт, доставки и електронна търговия.
Към 12 октомври обаче няма потвърдено ново изявление на Владимир Путин, с което той лично да е обявил общонационално спиране на интернет.
Москва и Санкт Петербург също са засегнати
Ограниченията достигнаха до двата най-големи руски града още през първата половина на 2026 г.
В Москва през март бяха регистрирани сериозни прекъсвания на мобилния интернет, а в някои райони временно имаше проблеми дори с обикновените телефонни разговори.
Това предизвика недоволство сред гражданите и представителите на бизнеса. Таксиметрови услуги, куриерски компании, магазини и заведения съобщиха за затруднения при обслужването на клиентите.
Според информация на руския вестник „Комерсант“ икономическите загуби за московския бизнес само за пет дни през март са били оценени на между 3 и 5 милиарда рубли. Това е приблизителна оценка за конкретния период, а не потвърдена стойност на загубите през октомври.
Какво представляват „белите списъци“
Това е система, при която по време на ограниченията на мобилния интернет остават достъпни само предварително одобрени сайтове и приложения.
Руското Министерство на цифровото развитие постепенно разширява списъка, включвайки определени банкови услуги, държавни портали, транспортни платформи, търговски компании и други ресурси.
На практика това означава, че потребителят може да успее да отвори дадено приложение, докато други сайтове остават недостъпни.
През август руските власти предприеха и допълнителни действия, за да предотвратят използването на одобрени интернет адреси за достъп до неразрешено съдържание.
Системата предизвиква критики от защитници на цифровите права, според които тя създава условия за все по-строг контрол върху достъпа до информация.
Какво се случва с Telegram
Проблемите с популярното приложение Telegram също остават част от по-широката картина.
Още през пролетта на 2026 г. потребители от Москва, Санкт Петербург и други региони съобщаваха за трудности при използването на приложението.
Руските власти започнаха по-широки ограничения върху Telegram през февруари, като ги обосноваха с твърдения за неспазване на местното законодателство.
Според независими проверки, публикувани през октомври, достъпът до услугата продължава да бъде силно затруднен през част от руските мрежи. Това не означава, че приложението е недостъпно за абсолютно всички потребители в страната.
Нова тревога: атаките вече засягат и изкуствения интелект
Особено сериозен е фактът, че ударите по центровете за данни могат да имат последици далеч отвъд временното спиране на обикновени сайтове.
Сървърните комплекси на „Яндекс“ се използват за облачни услуги, обработка на информация и разработване на технологии за изкуствен интелект.
След атаките през октомври компанията беше принудена да ограничи част от услугите си, докато се опитва да възстанови засегнатата инфраструктура.
На 12 октомври руският „Комерсант“ съобщи, че Министерството на цифровото развитие и Министерството на отбраната обсъждат мерки за защита на центровете за данни.
Същия ден изданието съобщи и за спад на акциите на „Яндекс“ с близо 6% след атаките срещу инфраструктурата на компанията.
Какви са рисковете за руската икономика
Продължителните ограничения и физическите повреди по интернет инфраструктурата създават два различни проблема.
Първият е свързан с държавните ограничения, при които достъпът до мобилния интернет може да бъде временно спрян или разрешен само за определени услуги.
Вторият възниква при повреда на центрове за данни и комуникационно оборудване. Тогава дори услуги, които не са обект на забрана, могат да спрат работа по технически причини.
Това има значение за електронната търговия, онлайн плащанията, транспортните системи, облачните услуги и предприятията, които разчитат на постоянен достъп до информация.
За малките компании подобни прекъсвания могат да бъдат особено тежки, защото невинаги разполагат с резервна инфраструктура или алтернативни комуникационни канали.
Ще бъде ли ограничен интернетът в цяла Русия
Към 12 октомври 2026 г. няма потвърдено официално решение за постоянно изключване на целия интернет в Русия.
Но последните събития показват, че ограниченията остават важен инструмент в политиката на руските власти, докато военните действия създават допълнителни рискове за цифровата инфраструктура.
След атаките срещу центровете за данни въпросът вече не е единствено кои сайтове ще бъдат разрешени или блокирани, а и как Русия ще защитава оборудването, от което зависи функционирането на голяма част от цифровата ѝ икономика.
Какво следва
През следващите дни вниманието ще бъде насочено към възстановяването на засегнатите центрове на „Яндекс“, евентуалните нови ограничения на мобилните мрежи и решенията на руските власти за защита на стратегическата технологична инфраструктура.
Кремъл продължава да поставя сигурността като основен аргумент за комуникационните ограничения, докато представители на бизнеса предупреждават, че продължителните прекъсвания могат да доведат до сериозни финансови загуби.
Към 12 октомври най-важната потвърдена новина е, че ограниченията на мобилния интернет продължават в десетки руски региони, а атаките срещу центровете за данни на „Яндекс“ добавят нов риск за цифровата инфраструктура на страната.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
