реклама
Преди година, докато подреждах гардероба на дъщеря ми, реших да подаря няколко нейни дрехи, които все още бяха в много добро състояние, на момиченце на около 2–3 години. Пуснах обява и скоро ми писа една жена. Тя разказа, че се намира в трудна житейска ситуация и че нейната малка дъщеричка почти няма какво да носи. Помоли ме — дали не бих могла да изпратя дрехите по пощата.
В началото бях склонна да откажа — мисълта, че това може да е измама, не ми даваше покой. Но после си казах: „А ако е истина? Ако наистина се борят с беда?“ Събрах дрехите и ги изпратих за своя сметка, решавайки, че дори и да не получа отговор, поне ще съм направила добро дело.
Минаваше време — седмиците се превърнаха в месеци, и аз почти забравих за случилото се. Понякога проблясваше мисълта: „А може би просто ме използваха?“ Но се успокоявах с идеята, че най-важното е — тези дрехи вероятно са помогнали на някого, който е имал нужда от тях.
И ето — почти година по-късно получих пратка. Вътре имаше писмо и няколко снимки на усмихнато момиченце, облечено в същите онези дрехи. Майката пишеше, че тази помощ ѝ е помогнала да премине през едно от най-тежките изпитания в живота си, и че добротата на непознат човек ѝ е дала сили в момент, когато се е чувствала напълно самотна.
Четях думите ѝ със сълзи на очи. Този неочакван отговор се превърна в напомняне, че дори най-малките постъпки могат да променят нечия съдба. Снимките запазих в албум — като доказателство, че искреното състрадание никога не е напразно.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
