реклама
Нашата читателка разказва историята си: майка ѝ, от която е отчуждена от дете и която сега е тежко болна, неочаквано пожелава да се върне и да заживее отново с нея. Тя отказва, но ситуацията постепенно се усложнява и дори стига до намеса на полицията. Прочетете нейния разказ за това как възнамерява да се справи с това изпитание.
Историята
Майка ми ме напусна заради друг мъж, когато бях на 11 години, и баща ми ме отгледа сам. Сега съм на 29, баща ми вече не е между живите, а къщата е моя. Миналата седмица майка ми се обади неочаквано.
Каза, че е неизлечимо болна и иска да „поправи нещата“ и да се върне да живее в моя дом.
Продължи: „Много би означавало за мен да остана в къщата, в която те отгледах.“ Отвърнах: „Ти не си ме отгледала.“ „Ти ме изостави.“ Тя заплака и ме обвини, че съм жестока. Че съм единственото ѝ дете.
Не мислех много за това, докато вчера не се появи полицията на вратата ми. Съсед бил подал сигнал.
Казаха, че на стъпалата ми лежала в безсъзнание жена. Това беше майка ми. Стояла там с часове, с куфарите си до себе си. Предполагат, че е колабирала от изтощение или от лекарствата, които е спряла да приема.
Сега е в болница. Попитаха ме дали съм посочен като неин контакт за спешни случаи. Отговорих, че не. Усещам вина. Но съм прекарала повече години в скръб за една жива майка, отколкото повечето хора тъгуват за починала. Няма да отворя вратата за някого, който пръв я затвори пред мен.
Това прави ли ме безсърдечна?
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
