реклама
Като сирак на Чък не му остана нищо освен стара къща, но всичко се промени, когато той откри скрита част точно преди да реши да я продаде. Чък Харис и родителите му живееха в най-старата къща в квартала. Къщата беше огромна и нестабилна. Бащата на Чък заявяваше: „Това е част от нашето семейство“ и нямаше да продаде или построи друга. Той искаше Чък и бъдещите му внуци също да живеят там, като продължат наследството на семейството си, което е живяло в старото имение от десетилетия.
За разлика от своите съседи, които избраха да съборят старите си домове и да построят нови, бащата на Чък имаше различна гледна точка. Беше силно обвързан с къщата и спомените, които тя съдържаше. Когато Чък беше на дванадесет, той се приближи до баща си и попита: „Татко, защо не се преместим в нова къща? Омръзна ми да ме тормозят заради старата къща. Няма ли да е по-разумно да започнем на чисто, вместо да губим време и пари за безкрайни ремонти? Освен това другите деца ще да спрат да ми се подиграват.
Баща му каза: „Слушай, Чък. Не позволявай на мненията на другите хора да диктуват живота ви. Ние имаме нашия живот, а те техния. Всеки има проблеми, а за нас тази къща е ценна. Ако някой не те уважава, кажи му да си гледа работата. И когато пораснеш, моля, запази тази къща и я предай на децата си.
Чък кимна в знак на съгласие, знаейки, че баща му е упорит, но състрадателен. Чък изпълни обещанието си. Когато навърши 22 години, баща му за съжаление загина при автомобилна катастрофа. Малко след това майка му е диагностицирана със сърдечно заболяване и почина шест месеца по-късно. Чък остана тъжен и сам.
По време на скръбта си Чък често обмислял да продаде къщата, но не можел да се накара да го направи. Вместо това той се потопи в работата си като дърводелец, която служеше едновременно като разсейване и механизъм за справяне. Чък живее така години наред, без да забелязва влошаването на дома си.
Не можеше да го игнорира вечно. Нещата го връхлетяха, когато жена, с която излизаше, го изостави след посещение в къщата му и младежи от квартала започнаха да му се подиграват за порутения имот. Чък беше разочарован и си помисли: „Това е“. Приключих с тази развалина. Съжалявам, татко, но трябва да се отърва от тази къща.
Въпреки това, след като Чък обиколи къщата и изчисли разходите за ремонт, необходим, за да може да бъде продадена, той преосмисли. „Нямаш пари да събориш тази къща и да построиш нова и не можеш да си позволиш да я продадеш“, каза най-близкият му приятел.
Неговият приятел предложи: „Единственият вариант изглежда е да я поправим малко по малко, докато стане годна за живеене и продаваема.“
— Прав си — съгласи се Чък. „Трябва да спра да се оплаквам и да предприема действия.“
Чък започна бавния процес на преустройство на дома. Един ден, докато възстановяваше пода в стая, където греда се срути, той забеляза нещо изненадващо. Под старите подови дъски той откри скрита дървена врата. Изненадан, той си помисли: „Това трябва да е било тук от години и никога не съм го забелязвал.“
Любопитен, Чък отвори вратата и откри стълба, водеща към малко, прашно мазе. Вътре той открил маси, покрити с чекмеджета и спално бельо, и докато разглеждал, от едно от чекмеджетата изпаднал златен пръстен. Чък с изненада откри, че това е голям златен пръстен, едно от няколкото скрити богатства в камерата. Той откри разнообразие от бижута и антични златарски инструменти.
Чък решава да продаде някои от скъпоценните предмети на местен колекционер, който управлява музей. Той се изкушаваше да реставрира къщата и да я продаде със спечелените пари, но вместо това реши да я реновира изцяло, като същевременно запази историческия й чар.
След като подобренията бяха завършени, къщата изглеждаше прекрасно, като същевременно запази оригиналния си характер. „Уау, това място е като музей!“ – каза най-добрият му приятел, като я видя.
Чък беше вдъхновен и решен да превърне дома си в музей. Мълвата се разпространява бързо и посетители от цял свят идват да видят една от най-старите сгради в града. Чък разбра, че е взел правилното решение, когато видя хора да правят снимки пред къщата му.
Чък срещна Джени, жена от близкия град, на едно от турнетата. Те започнаха да се срещат и тя скоро се премести в къщата с него.
Какво можем да научим от тази история?
Почитайте своето наследство и корени. Въпреки изкушението да продаде старата къща, Чък осъзнава, че трябва да следва желанията на баща си. След като преодолява препятствията, той открива нова цел, като преустройва дома си в музей, където среща бъдещия си партньор.
Живей своята истина, независимо какво могат да кажат другите. Бащата на Чък го научи да следва собствения си път в живота, дори ако другите го съдят.
Споделете тази история с други; това може да озари деня им и да ги мотивира да ценят корените си и да изковат своя собствен път.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]