реклама
12 души, чиито постъпки заслужават цял филм
Понякога обикновени хора извършват толкова смели, добри или неочаквани дела, че техните истории звучат като сценарий за кино. Това не са знаменитости и не са тълпи от почитатели – това са съвсем обикновени хора, които в даден момент са взели трудно решение, помогнали са навреме или са променили нечий живот. Събрахме няколко реални случая, които е невъзможно да бъдат забравени.
История 1
Разхождах се с приятеля си, когато непозната жена изведнъж пъхна в ръката ми дамска превръзка.
„На теб ще ти потрябва“ – каза тя.
Стъписах се, отидох до тоалетната да проверя – менструация нямаше. Но имах странно предчувствие. Когато разгънах превръзката, вътре с треперещи червени букви бяха написани две думи: „Гугълни го“.
В началото нищо не разбрах. Единственият, който беше с мен, беше моят приятел – а с него се срещахме само от няколко седмици. Любопитството надделя – написах името му в търсачката.
Това, което открих, ме потресе. Оказа се, че той е популярен тиктокър, който прави „социални експерименти“: среща се или дружи с хора само за съдържание.
Разбрах, че цялата ми „щастлива история“ съществуваше единствено заради неговите видеа. Без да кажа нищо, го оставих на летището.
И до днес съм благодарна на онази непозната – тя ме спаси от още по-голяма болка.
История 2
Когато като 18-годишно момиче от малък град се преместих в Ню Йорк, трябваше да си купя първата MetroCard. Стоях пред автомата, а зад мен се беше събрала тълпа. Не разбирах нищо и изпаднах в паника. Хората започнаха да крещят: „Давай по-бързо!“
Очите ми се напълниха със сълзи, когато изведнъж едно момче излезе от опашката. Той спря виковете, приближи се, спокойно ми обясни как да си купя картата и дори ми зареди 12 пътувания. „Следващия път им отвърни с вик – и ще млъкнат“, каза с усмивка.
В онзи ден спрях да се чувствам самотна. И именно от този момент започнаха най-добрите събития в живота ми.
История 4
По време на изпитателния ми срок неочаквано изчезнах от работа за три дни – не можех да се справя със живота след тежка раздяла. Бях убедена, че ще ме уволнят. Но колегата ми Джейк каза в отдела „Човешки ресурси“, че съм му помагала с лични семейни дела. Това не беше вярно, но той ме прикри.
Запазих работата си, а след половин година дори получих повишение. Едва години по-късно Джейк призна, че го е направил заради мен.
История 5
Получих паническа атака направо на улицата. На никого не бях казала, че току-що съм загубила работата си.
Изведнъж се появи жена, хвана ме здраво за ръката и високо каза: „Ето те най-после! Толкова те търсих!“
После тихо прошепна: „Добре ли си?“ Седя с мен, докато не успях да си поема въздух. „И на мен ми се е случвало. Предай доброто нататък“, каза тя и си тръгна. Никога повече не се срещнахме.
История 7
Когато първата ми съпруга си тръгна, останах сам с бебе на ръце. Беше ми изключително трудно.
Веднъж в ресторант исках да сменя пелената на сина ми, но в мъжката тоалетна нямаше маса за преповиване. Една жена, която минаваше покрай нас, провери дамската тоалетна и каза: „Свободно е.“ После сама предложи да помогне.
Опитах се да откажа, но тя настоя. В този момент усетих, че съм на ръба. И докато тя сменяше пелената на сина ми, аз за първи път от много време си позволих да заплача.
История 8
Прибирах се от военно обучение за Коледа, когато разбрах, че в препълнения самолет е останало само едно място. Пред мен двойка спореше кой от тях да го заеме.
В един момент мъжът каза на жена си: „Ти ще летиш по-късно, това е твоето място.“ Тя се обърна към гишето и помоли билетът да бъде даден… на мен.
Успях да се прибера у дома. Това се оказа последната Коледа с баща ми.
История 10
В последната ми година в университета майка ми получи инсулт. Аз бях напълно изтощен, пропуснах почти два семестъра и вече бях готов да се откажа от обучението си…
История 11
В един снежен ден бързах към работа и на автобусната спирка видях възрастен мъж, който се опитваше да вдигне пазарската си чанта. Тя се скъса и портокали се разпиляха по леда. Всички подминаха, защото закъсняваха.
Аз също се поколебах, но нещо ме спря. Събрах плодовете, помогнах му да ги прибере в друг плик и го изпратих до дома му.
Оказа се, че е бивш учител по литература. Той ме покани за чай и ми разказа истории от времето, когато е преподавал. Няколко седмици по-късно именно той ми написа препоръка, благодарение на която получих първата си истинска работа.
История 12
Една вечер закъснях за влака и седнах в празната чакалня. До мен имаше момиче, което видимо плачеше. Никой не ѝ обръщаше внимание. Събрах смелост и я попитах дали има нужда от помощ.
Тя разказа, че била избягала от дома си след скандал с родителите. Нямала къде да пренощува. Вместо да я оставя сама, я придружих до най-близкия младежки център, където можеше да намери подслон.
Месеци по-късно получих съобщение: „Ти ми спаси живота в онази вечер. Днес уча психология, за да мога и аз да помагам на хора в беда.“
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
