Преглеждания: 2 715

Тя почина в съня си: 5 нощни навика, които могат да натоварят сърцето и мозъка

Сънят трябва да бъде времето, в което организмът се възстановява. Именно през нощта нервната система се успокоява, кръвното налягане обикновено се понижава, а сърцето и мозъкът получават възможност да се възстановят от натоварването през деня.

Но някои състояния и навици могат да направят точно обратното — да превърнат нощта в период на повтарящ се недостиг на кислород, колебания на кръвното налягане, ускоряване на пулса и нарушен сън.

Истории за хора, които изглеждат здрави, а получават тежък инфаркт или инсулт по време на сън, звучат стряскащо. Важно е обаче да уточним, че обикновено не става дума за една конкретна „фатална грешка“. Сърдечно-съдовият риск се формира от множество фактори — възраст, кръвно налягане, диабет, холестерол, тютюнопушене, наследственост, нарушения на съня и начин на живот.

Ето кои нощни фактори заслужават особено внимание.

1. Нелекувана сънна апнея: един от най-важните скрити рискове

Обструктивната сънна апнея е състояние, при което по време на сън дихателните пътища многократно се стесняват или временно се затварят.

Човек може дори да не осъзнава какво се случва.

Най-характерните признаци включват:

много силно хъркане;
паузи в дишането, забелязани от партньор;
внезапни поемания на въздух или задавяне през нощта;
чести събуждания;
сутрешно главоболие;
сухота в устата;
силна сънливост през деня;
усещане, че сънят не е бил възстановяващ.

При всеки епизод нивото на кислород може да спадне. Организмът реагира със стресова реакция — пулсът се ускорява, кръвното налягане може да се повиши и се отделят стресови хормони.

А това може да се случва десетки, а понякога и стотици пъти за една нощ.

С течение на времето нелекуваната сънна апнея се свързва с по-висок риск от:

високо кръвно налягане;
нарушения на сърдечния ритъм;
сърдечно-съдови заболявания;
инсулт;
метаболитни нарушения.

Има ли значение позата за сън?

При някои хора апнеята е по-силно изразена, когато спят по гръб, защото езикът и меките тъкани могат да се изместят назад и допълнително да стеснят дихателните пътища.

Затова при определени пациенти сънят настрани може да помогне.

Но това не е универсално лечение.

Ако има силно хъркане, паузи в дишането или дневна сънливост, най-важното е да се направи медицинска оценка и при необходимост изследване на съня.

Лечението може да включва различни подходи според причината и тежестта, включително CPAP терапия.

2. Самостоятелен прием на сънотворни

Друг потенциално рисков навик е приемът на успокоителни и сънотворни без лекарска преценка.

Някои лекарства потискат централната нервна система и могат да:

увеличат сънливостта;
намалят мускулния тонус;
засилят дихателните нарушения при определени хора;
повишат риска от падания през нощта;
доведат до проблеми с паметта и концентрацията;
създадат зависимост при продължителна употреба.

Особено внимателни трябва да бъдат хората с:

доказана или подозирана сънна апнея;
хронични белодробни заболявания;
сърдечни заболявания;
напреднала възраст;
едновременен прием на други успокояващи лекарства.

Комбинацията със спиртни напитки може да бъде особено опасна.

Какво да се прави при безсъние?

При продължителни проблеми със съня е много по-разумно да се търси причината.

Тя може да бъде свързана с:

тревожност;
депресия;
болка;
хормонални промени;
апнея;
синдром на неспокойните крака;
лекарства;
прекомерна употреба на кофеин;
неправилен режим.

Сънотворните не трябва да се приемат дългосрочно по собствена инициатива.

3. Прекалено топла спалня

Температурата в стаята също влияе на качеството на съня.

За да заспим нормално, телесната температура естествено трябва леко да се понижи.

Прекалено топлата стая може да доведе до:

по-трудно заспиване;
повече събуждания;
изпотяване;
ускорен пулс;
неспокоен и фрагментиран сън.

За много хора комфортната температура за спалнята е приблизително 16–20°C, но индивидуалният комфорт е важен.

Добре е стаята да се проветрява преди сън.

Подходящо е и спалното бельо да бъде от дишащи материи, например памук или лен.

Кога жегата е по-опасна?

При възрастни хора и хора със сърдечно-съдови заболявания продължителната жега може допълнително да натовари организма.

Затова през летните месеци е особено важно да се следи както температурата, така и приемът на течности.

4. Обилна вечеря непосредствено преди лягане

Късното и тежко хранене е още един навик, който може да наруши качеството на съня.

Голяма порция пържено, мазно или много сладко непосредствено преди лягане може да причини:

тежест;
киселини;
гастроезофагеален рефлукс;
подуване;
по-чести събуждания;
неспокоен сън.

Ако човек легне веднага след обилно хранене, стомашното съдържимо по-лесно може да се върне към хранопровода.

Колко време преди сън е добре да вечеряме?

При много хора е полезно основната вечеря да бъде приблизително 2–3 часа преди лягане.

Това не означава, че никога не може да се хапва по-късно.

Ако човек е гладен, малка и лека закуска обикновено е по-разумен избор от тежко основно хранене.

Подходящи варианти могат да бъдат например:

малко кисело мляко;
плод;
малка порция овесени ядки;
малко извара;
шепа ядки.

5. Хроничното недоспиване

Редовният недостатъчен сън е сред най-подценяваните проблеми.

Когато човек системно спи твърде малко, това може да се свърже с:

повишаване на кръвното налягане;
нарушения в контрола на кръвната захар;
повишаване на апетита;
натрупване на тегло;
по-високи нива на стресови хормони;
по-лоша концентрация;
по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания.

За повечето възрастни общата препоръка е приблизително 7–9 часа сън на нощ, но индивидуалните нужди варират.

По-важното е човек да се събужда сравнително отпочинал и да няма постоянна дневна сънливост.

Не е важна само продължителността, а и качеството

Човек може да лежи в леглото осем часа, но ако през това време:

се буди многократно;
има апнея;
хърка силно;
има болка;
става често до тоалетна;
страда от тревожност;

сънят може да бъде недостатъчно възстановяващ.

Точно затова фразата „спя осем часа“ не винаги означава, че организмът получава осем часа качествен сън.

Алкохолът не е добро средство за сън

Много хора забелязват, че след алкохол заспиват по-бързо.

Това обаче може да бъде подвеждащо.

Алкохолът може да наруши структурата на съня, да увеличи събужданията през втората половина на нощта и да влоши хъркането и сънната апнея.

При определени комбинации с лекарства рискът се увеличава още повече.

Кофеинът също може да действа часове наред

Кафе, енергийни напитки, кола, някои чайове и шоколад съдържат кофеин.

При някои хора той остава активен в организма много часове.

Затова следобедното или вечерното кафе може да бъде причина за:

трудно заспиване;
плитък сън;
повече нощни събуждания.

Ако имате проблеми със съня, опитайте да ограничите кофеина поне няколко часа преди лягане.

Кои симптоми не бива да се игнорират?

Консултирайте се с лекар, ако имате:

много силно хъркане;
наблюдавани паузи в дишането;
събуждане със задушаване;
силна дневна сънливост;
сутрешни главоболия;
чести нощни сърцебиения;
внезапни епизоди на недостиг на въздух;
неконтролирано високо кръвно налягане;
необяснима умора въпреки достатъчно време в леглото.

Кога е спешно?

Потърсете незабавна медицинска помощ при:

силна болка или тежест в гърдите;
внезапен задух;
студена пот;
внезапна слабост или изтръпване на едната страна на тялото;
увисване на лицето;
внезапно затруднен говор;
загуба на съзнание;
внезапно много силно главоболие.

Това могат да бъдат признаци на инфаркт или инсулт и не трябва да се чака да отминат.

Как да направим нощта по-безопасна и възстановяваща?

Няколко сравнително прости навика могат да помогнат:

поддържайте постоянен час за лягане и ставане;
осигурявайте си достатъчно време за сън;
проветрявайте спалнята;
избягвайте тежка вечеря непосредствено преди сън;
не използвайте сънотворни без лекарска преценка;
ограничете алкохола вечер;
следете силното хъркане и паузите в дишането;
при съмнение за апнея се консултирайте със специалист.

Заключение

Сънят е една от най-важните части от възстановяването на организма, но качеството му има огромно значение.

Нелекуваната сънна апнея, хроничното недоспиване, неправилният прием на сънотворни, прекалено топлата стая и късните тежки вечери могат да влошат нощната почивка и при определени хора да увеличат натоварването върху сърцето и мозъка.

Това не означава, че една конкретна нощна грешка непременно ще причини инфаркт или инсулт.

Но ако рисковите фактори се натрупват с години, особено при хора с високо кръвно, диабет, сърдечно заболяване или нелекувана сънна апнея, опасността не бива да се подценява.

Най-добрият подход е не страхът, а навременното разпознаване на проблемите и медицинската оценка, когато има предупредителни признаци.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.

Вижте най-новите публикации от BGNew.info