реклама
Как няколко жени живеят под един покрив, как водят домакинството и как „споделят“ съпруга — научих в едно таджикско кишлак. Местният овчар обича дълбоко съпругите си, а те му отвръщат със същото. Ето подробностите.
До идването на съветската власт в Централна Азия многоженството е било норма и не се е възприемало като „неправилно“. В епохата на СССР започва борба срещу тази практика и се налага друга идеология — класическото разбиране за семейство. След разпадането на Съветския съюз тази идеология се запазва; конкретно в Таджикистан многоженството днес е забранено със закон. Нарушението води до наказателна отговорност и дори лишаване от свобода.
Въпреки това забраната не спира всички съпрузи.
Спомняте ли си думите от известната песен: „Да бях султан — три жени бих имал“? В Таджикистан също помнят тези вече класически стихове — а кой таджик не би искал да се почувства „султан“!
Освен това старите традиции и обичаи никой не е забравил. Можеш да приемеш хиляда закона, но паметта на поколенията няма как да изчезне. Щом пра-дядото е живял така – защо сега да не може?
Доводът за „султана“ е, разбира се, шеговит, но има зрънце истина – само богат таджик би могъл да си позволи няколко съпруги.
Не можеш просто така да си вземеш жена – трябва да я издържаш. А когато жените са няколко, издръжката е още по-скъпа: на всяка ѝ е необходимо собствено пространство, свои дрехи, своя храна – в крайна сметка.
Така че безработен таджик, който живее в едностаен апартамент, едва ли ще успее да си намери съпруга, камо ли няколко. Друго нещо е богатият овчар – с няколко стотин овце в стадото си и собствен дом в планинското кишлак.
Именно у такъв заможен таджик успях да гостувам.
Особено интересно ми беше да поговоря с неговите съпруги – а те са три.
Какво мислят жените, как организират бита си и как общуват със съпруга – това е тема за отделен разговор. За щастие една от съпругите се оказа доста словоохотлива и с готовност сподели семейните им традиции.
Ще започна с най-„щекотливия“ въпрос.
Общо във фамилията на Фархад (така се казва овчарят) вече има 13 деца – и то от всички три жени. Възниква въпросът – как изобщо функционира цялата тази „схема“?
Оказа се, че в семейството има нещо като график, според който мъжът отделя равностойно внимание на съпругите – всяка има своето време. Тогава те общуват насаме – и „общуват“ във всички смисли на думата.
Така успяват и да поговорят, и да се погрижат за продължаването на рода. Съпругът има собствена стая – там спи той. Жените нямат отделни спални и всички спят в обща стая. Децата също имат свои стаи – една за момчетата и отделна за момичетата.
По-малките деца обикновено спят при майката – тоест в общата стая. Когато пораснат, ги преместват в „детската спалня“. Любопитно е, че цялото семейство спи направо на пода – заобиколено от килими, възглавници и одеяла.
И това също е дан към традицията – така е по-удобно и по-топло, отколкото всеки да има отделно легло.
Що се отнася до децата – няма разделение на „свое и чуждо“. И трите жени се грижат еднакво за всичките 13 рожби и си помагат взаимно с бебетата.
Всяка от тях възприема себе си и семейството като едно цяло. Всичко, което принадлежи на един, принадлежи на всички. Съответно всяка жена счита всички деца за свои.
Ако при „детските“ въпроси има пълно единодушие, то при домакинските вече съществува определена йерархия.
Например чистенето в къщата е задължение на по-младите жени – обикновено им помагат дъщерите. Те метат килимите, бършат прах, перат и гладят бельо и т.н.
А готвенето най-често е работа на първата жена – смята се за престижно задължение. Но пък съдовете ще мият по-младите жени или децата – всеки върши това, което съответства на възрастта му.
Тук трябва да поясним статута на всяка съпруга.
Както споменах в началото, многоженството в Таджикистан е забранено със закон. Затова официален брак Фархад има само с първата си жена.
Двете останали момичета по същество са просто съжителки. И те са имали сватбена церемония и тържество, но официален документ, удостоверяващ брака им, няма.
Възникна ми въпрос – щом няма официални документи за втори бракове, как законът ще хваща нарушителите?
Оказа се, че свидетелство за втори брак в тази ситуация не е нужно. Ако властите просто разберат, че мъж живее с няколко жени, това вече е нарушение.
А могат да разберат, например, от показанията на една от жените – и това е достатъчно, за да пратят съпруга в затвора за 2 години.
В Таджикистан вече има реални прецеденти, при които мъже са получили присъда за многоженство – ако ви е интересно, можете сами да потърсите информация.
Така че положението с многоженството излиза двусмислено – по закон е забранено, но на практика се среща. Очевидно е, че и двете страни трябва да са заинтересовани.
Мъжът трябва да се грижи за жените си, за да не му се обидят и да го издадат на властите.
А жените трябва съвестно да въртят дома и да отглеждат децата, за да не се обиди той и да не ги върне с позор в бащиния им дом.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
