реклама
Защо съпрузите напускат добрите жени: честният отговор, който никой не иска да чуе
Изглежда логично: ако една жена е грижовна, внимателна, готви вкусно, не мърмори за дреболии, пере, глади и държи дома уютен — ето го джакпотът. Къде тук е завоят към изневяра, предателство или, най-страшното, безразличие?
Ала този завой настъпва по-често, отколкото ни се иска. И най-обидното е, че мъжът не заминава при по-грижовна, по-верна, по-домакиня. А при онази, която „гори“ — може да си има таралежи в главата, но очите ѝ светят.
Тъжно, но факт. За това хирургически точно говори историкът на модата и ценител на женската красота Александър Василев. Той непрекъснато подчертава: жената трябва да се променя, за да остане интересна — не само за околните, а и за самата себе си.
„Старата подбита дивеч вече не е интересна на мъжа — той я е опитал. Променяйте се! Бъдете нова и любопитна. Сменяйте дреболиите, ароматите, рецептите, гардероба, прическите.“
Тази фраза може да възмути: та нали любовта е за стабилност, за „и в добро, и в зло“. Реалността обаче е, че любовта не отменя човешката природа, а природата иска новост и движение.
Уморената предсказуемост
Жените често попадат в капана да се раздават за бита до самозабрава. Съпругът е сит, облечен, обгрижен. А тя? В огледалото — изморени очи, набързо вързана коса, стар халат, пантофи един номер по-големи.
Но не става дума само за дрехите, а за живия „пламък“ в погледа, който угасва, щом жената се разтвори в домашното блато. Мъжът започва да я възприема не като личност, а като функция: ще нахрани, ще изслуша, ще изглади.
„Ако не се грижите за себе си, ще ви се наложи да следите мъжа си“, напомня Василев.
Жестоко? Да. Но вярно. Самогрижата не е просто килограми и козметика, а вътрешен тонус — това да не се превърнеш в сянка до мъжа си.
Домашният уют не заменя огъня
Случай, обсъждан в редакционната кухня: Петър, добър съпруг, напуска жена, която пече питки, пере чорапи и никога не крещи. Заминава при „ураган-жена“. Без домашни консерви, но с живот в гласа.
Парадокс? Не. Мъжете обичат с очи, уши и усещания. Жената, край която животът кипи, буди интерес, дори да е непредсказуема: „Забрави ме, утре заминавам за Тбилиси.“
„Обличайте се красиво у дома! Никакви изтъркани пантофи, изпрани халати, раздърпани клинове и бабини пуловери“, учи Василев.
Жените често смятат, че вкъщи може да се отпуснат и да станат „свои в чехли“. Но кого виждаме най-често? Семейството. Именно на него трябва да се харесваме. Не на колегите и минувачите. Не може навън да се пременяш, а у дома да се превръщаш в призрак край печката.
Напускат не красивите, а живите
Жена, която не обича себе си, не може да е интересна за другите. Нито за мъжа, нито за децата, нито дори за приятелките.
„Жената трябва повече да следи тялото си, отколкото дрехите“, казва Василев.
Не става дума за диети, а за внимание към себе си. За да не се изоставяш. Спомнете си думите на София Лорен:
„Жена, която не умее да е красива за себе си, никога няма да е красива за другите.“
Много жени след сватбата буквално „свалят короната“: край, може да се отпуснем. Но кой е казал, че бракът е финал? Точно обратното — маратон. Ако го бягаш само с питки от вчера и тениски от „тогава“, силите свършват бързо — и на жената, и на брака.
Страстта не е враг, а гориво
Стара италианка казала: „Семейството е огнище. Ако не подхвърляш дърва, остава само дим.“
Страстта не е само романтика. Тя е желание да живееш до другия, да го изненадваш, впечатляваш, понякога дори да играеш — с нов аромат, червено червило, неочакван смях.
Мнозина мислят: „Щом съм добра, не трябва да се променям.“ Но „добра“ не е професия, нито гаранция, нито бронежилетка. Връзка без емоции е грижа, но не и любов.
Психологът Ерих Фром допълва:
„Любовта не е чувство. Тя е действие, изкуство. Умение да се грижиш, уважаваш, носиш отговорност… и умееш да се възхищаваш.“
Добрите жени заслужават уважение. Но уважението не стига
Когато възхищението изчезне, рано или късно се появява някой, който го събужда. Без обиди — такъв е животът.
Защо си тръгват съпрузите?
Защото зад грижата се изгуби личността.
Защото у дома стана предсказуемо до прозяване.
Защото жената забрави, че е Жена.
Защото да си нужен е хубаво, но да си желан е по-важно.
Да бъдеш добра съпруга е изкуство. Още по-голямо изкуство е да не си просто „удобна“, а да останеш жива, променлива, интересна, истинска.
Какво мислите по темата? Споделете в коментарите!
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
