реклама
„Мусумэ“ – временните жени на руските моряци в Нагасаки
През втората половина на XIX век Руската империя уверено укрепва позициите си в Тихия океан. Военни кораби, дошли чак от Балтика, стояли дори в един от най-големите японски пристанища – Нагасаки.
Там руските моряци взели под наем значителен парцел земя, където издигнали баня, ковачница, лазарет-болница и дори дървена църква. Това малко поселище получило неофициалното име „руското село“, а на японски – Иноса.
Самотата на моряците и предложението на Омати-сан
Въпреки здравината и силата си, далеч от родината руснаците страдали от липсата на женска топлина, особено след края на дежурствата. Да, в града имало множество публични домове, но за православния човек посещението им било тежък грях. Освен това те не можели да заменят присъствието на истинска жена, а и винаги съществувала опасност от болести.
Тогава местната хазяйка на ресторант – Омати-сан – предложила на руснаците нещо особено: т.нар. „мусумэ“ (娘) – временни съпруги, позволени от японския обичай. На руския офицер тя казвала:
— Виждам, че тъгуваш, чужденецо. Мога да помогна. Ще ти намеря жена, а ти само ѝ осигури достойни условия. Така са правели и самураите, когато дълго време били далеч от дома.
Как се сключвал договорът
Отношенията с мусумэ били оформяни с писмен договор – за времето, през което корабът стоял в Нагасаки, обикновено 1–3 години. После жената можела да премине при друг моряк или да се върне при своя японски съпруг. Ако нямала такъв – да се омъжи.
Офицерът наемал за избраната от него мусумэ малка къща (около 50 йени – приблизително 50 рубли по онова време), осигурявал ѝ слугиня и пълна издръжка. Така временно придобивал всички права на съпруг.
Спомените на руски офицер
Великият княз Александър Михайлович, внук на Николай I, служил през 1880-те на корвета „Рында“, закотвен в Нагасаки. В спомените си той пише:
„Всички офицери имаха японски жени – това беше единственият начин за тях да избягат от бедността. Аз самият реших да се оженя по този начин – доведоха ми близо петдесет кандидатки. Очите ми се объркаха! Накрая избрах весела девойка с шарено кимоно. Тя се радваше на всяка дреха, която ѝ подарявах – излизаше да се похвали на цялата улица, викайки от радост. Да я накарам да бъде по-тиха беше абсолютно невъзможно.“
Голям шанс за японските момичета
За младите жени от Нагасаки временният брак с руски офицер бил огромна възможност – шанс за по-добър живот и дори за красиви, русовласи деца. Понякога и самите японски съпрузи подтиквали жените си към такива отношения, надявайки се на печалба.
Много руски офицери продължавали да се грижат за децата си и след като се връщали в Русия. Пример е синът на знаменития химик Дмитрий Менделеев – Владимир Менделеев, мичман на фрегата „Памет Азова“. Той редовно изпращал средства в Япония за дъщерята, родена от мусумэ на име Така.
Културен обмен
Руските офицери обучавали японските си съпруги на език, обичаи, дори кулинария. Давали им и руски имена. Така в малките домове на Нагасаки се оформяла своеобразна културна симбиоза.
Командването гледало благосклонно на тези връзки: считало, че те подобряват физическото и психическо състояние на моряците и предпазват от пиянски скандали и дуели от скука.
Краят на традицията
Институтът „мусумэ“ за руските моряци просъществувал до началото на XX век. Когато отношенията между Русия и Япония се влошили, корабите напуснали пристанището на Нагасаки. Останали само малко руско гробище и весели групички русовласи деца с европейски черти.
Самата Иноса – „руското село“ в Нагасаки – била унищожена през 1945 г. от атомната бомбардировка. Днес на нейно място се издига обикновена градска застройка.
📌 Бележка: Текстът е с историко-популярен и образователен характер. Всякакви съвпадения с реални лица или събития извън общоизвестните исторически факти са случайни.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
