Радев се разгневи и излезе пред народа, каза истината…

Министър-председателят Румен Радев отправи остри критики към политическите си опоненти заради спорния договор между българската компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“. След договореното 15-месечно облекчение на плащанията премиерът обяви, че България няма да заплаща за неизползван резервиран капацитет, а само за реално използваните услуги по доставка на природен газ. Месеци по-късно обаче около споразумението продължават да възникват въпроси: как ще бъдат уредени натрупаните задължения, защо пълните финансови условия остават непублични и какво ще се случи след края на временното облекчение?

Към 14 ноември 2026 г. вече има нови данни, които позволяват по-пълна оценка на ситуацията.

През август Административният съд – София-град отмени отказ на „Булгаргаз“ да предостави информация за доставките и плащанията по договора. През септември бяха оповестени реално получените количества газ за периода 2023–2025 г., но не и всички поискани финансови данни.

Междувременно на 2 ноември Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри значително увеличение на цената на природния газ за настоящия месец.

Последното развитие по темата е от 11 ноември, когато към Министерството на енергетиката е отправено ново официално искане за предоставяне на пълния договор с „Боташ“, юлския протокол и информация за финансовите задължения.

Какво обяви Румен Радев за договора с „Боташ“?

На 6 юли 2026 г. премиерът Румен Радев проведе среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара.

Разговорите се състояха преди срещата на върха на НАТО, проведена в турската столица на 7 и 8 юли.

След срещата българската държавна газова компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ подписаха протокол за временно изменение на условията по дългосрочния им договор.

Основната договореност предвижда за срок от 15 месеца България да не заплаща фиксирана такса за неизползван резервиран капацитет.

Вместо това плащания ще се извършват при реално използване на предоставените услуги, при подобрени търговски условия.

На 7 юли Радев представи постигнатото като важен успех за българската енергетика.

Според него временното облекчение създава възможност за цялостно преразглеждане на финансовите параметри на договора.

Премиерът заяви, че България трябва да използва съществуващата инфраструктура по-ефективно и да се превърне от транзитна страна в активен участник в регионалната търговия с природен газ.

Важно уточнение: Протоколът не означава окончателно прекратяване на първоначалния договор, нито че природният газ от Турция ще се доставя безплатно.

Радев отговори остро на критиците си

Подписването на протокола предизвика незабавни политически реакции.

Представители на опозицията поставиха въпроси относно условията, при които Турция се е съгласила временно да промени финансовите задължения на България.

Появиха се предположения дали постигнатото споразумение не е свързано с други проекти от взаимен интерес между двете държави.

Румен Радев отхвърли категорично подобни твърдения.

По време на изявлението си от 7 юли премиерът заяви, че договореностите в газовия сектор не са обвързани с автомагистрала „Черно море“, водите на реките Марица и Тунджа, електропреносната инфраструктура или проучванията за нефт и газ в Черно море.

Той подчерта, че България не е поемала допълнителни ангажименти по тези проекти в замяна на временното облекчение.

Според премиера правителството е предложило взаимноизгодно сътрудничество на Турция.

Радев отправи и остри критики към предходните управляващи, които според него не са използвали достатъчно възможностите на споразумението.

На въпросите на опозицията той отговори с призив критиците да потърсят друга тема за политически атаки.

Това са политическите позиции на министър-председателя. Пълната независима проверка на всички договорни условия изисква достъп до съответните документи.

Какво представлява 15-месечното облекчение?

Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е подписан на 3 януари 2023 г.

Първоначално той е сключен за 13 години, като предоставя на българското дружество възможност за достъп до терминали за втечнен природен газ и до турската газопреносна система.

Основното предимство е възможността България да получава природен газ през турска инфраструктура.

Сериозните критики към договора обаче са свързани с финансовите му условия.

Според данните, разглеждани от временна парламентарна комисия, договорът предвижда плащания за резервиран капацитет независимо дали съответните количества действително се използват.

Така „Булгаргаз“ може да има разходи дори когато няма реална доставка по определеното трасе.

Новият протокол от юли 2026 г. временно променя този модел.

В рамките на договорения 15-месечен период се предвижда плащане само за използваните услуги при по-благоприятни условия.

Ако се отчита периодът от подписването на протокола през юли 2026 г., временното облекчение е предвидено приблизително до октомври 2027 г.

Точната дата на приключването му и всички условия за последващо възстановяване или изменение на плащанията следва да се установят от пълния текст на подписания документ.

Ще бъдат ли опростени старите задължения?

Това остава един от най-важните въпроси.

При представянето на договореностите през юли Румен Радев заяви, че България има натрупани задължения към турската страна.

Той посочи сума от приблизително 360 милиона щатски долара.

Причината за натрупването им е, че според премиера „Булгаргаз“ не е извършвал плащания по съответните задължения от юли 2024 г.

Министърът на енергетиката Ива Петрова също коментира натрупания дълг, като в свое изявление от 12 юли посочи приблизително 360 милиона евро.

Различното посочване на валутата в публичните изявления е съществено и не позволява тези две стойности да бъдат представяни като една и съща точна сума без допълнително уточнение.

Според Петрова двете компании са се договорили да търсят механизъм за уреждане на задълженията, който няма да натоварва държавния бюджет и българските граждани.

Това обаче е заявена цел на преговорите.

Към 14 ноември няма публично потвърдено окончателно споразумение, което да доказва, че целият натрупан дълг е заличен или погасен.

Следователно временното спиране на фиксираните такси не трябва да се представя като автоматично опрощаване на старите задължения.

Нови данни: колко газ действително е доставян през Турция?

През септември 2026 г. станаха публично достояние конкретни данни за количествата природен газ, получени по договора с „Боташ“.

Те бяха оповестени след журналистическо разследване на Factcheck.bg и съдебно производство за достъп до обществена информация.

Според предоставената от „Булгаргаз“ справка доставките са били:

Данните показват, че през разглеждания период количествата са нараствали.

За 2025 г. обемът е бил значително по-голям спрямо началната година на договора.

Според изчисленията на Factcheck.bg тези количества съответстват приблизително на 2,5% от потреблението на газ в България през 2023 г., 12% през 2024 г. и 15,8% през 2025 г.

Това означава, че договорът действително е използван за доставки.

Но от тези цифри не може автоматично да се направи извод, че договорът е бил финансово изгоден.

За подобна оценка са необходими още данни за платените такси, стойността на доставените количества, алтернативните маршрути и останалите договорни задължения.

Съдът се намеси: гражданите имат право да знаят какво се плаща

На 3 август 2026 г. Административният съд – София-град постанови важно решение по спор за достъп до информация.

Съдът отмени отказа на „Булгаргаз“ да предостави данни за реално получените количества природен газ и извършените плащания за периода 2023–2025 г.

Информацията беше поискана от журналистката Василена Доткова от Factcheck.bg.

Държавното дружество първоначално отказа да предостави данните, като се позова на конфиденциалност и продължаващи преговори.

Съдът обаче прие, че общественият интерес изисква прозрачност относно разходването на средства по подобно споразумение.

Решението е окончателно.

Въпреки това през септември Factcheck.bg съобщи, че „Булгаргаз“ е предоставил единствено справката за количествата газ.

Информацията за реално платените суми отново не е била предоставена.

Според дружеството турската страна е възразила срещу разкриването на тези финансови данни.

Представители на организацията „Програма Достъп до информация“ оспориха това основание и заявиха, че отказът не изпълнява изискванията на съдебното решение.

Така въпросът за прозрачността на договора остана открит.

Последно развитие от 11 ноември: ново искане за пълния договор

Още по-нова информация се появи през настоящата седмица.

На 11 ноември 2026 г. в правителствената Платформа за достъп до обществена информация беше регистрирано ново заявление до Министерството на енергетиката.

В него се иска предоставянето на три групи документи и данни.

Първата е пълният текст на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ от януари 2023 г., заедно с приложенията и анексите.

Втората е двустранният протокол от юли 2026 г., с който са договорени 15-те месеца облекчени условия.

Третата е справка за общия размер на изплатените задължения до момента на замразяването.

Според официалния електронен регистър заявлението е постъпило на 11 ноември и е регистрирано за обработка.

Посоченият срок за произнасяне е 25 ноември 2026 г.

Към 14 ноември няма публикуван отговор по това конкретно заявление в проверения регистър.

Това означава, че въпросът за пълната публичност на договореностите продължава да бъде актуален.

Самото подаване на заявление не представлява ново правителствено решение за изменение или прекратяване на договора.

Още един важен въпрос: какво показват финансовите отчети на „Булгаргаз“?

Според анализ на публикуваните финансови отчети на „Булгаргаз“, представен от Factcheck.bg, към края на 2025 г. дружеството е имало непогасени търговски задължения за общо 575,7 милиона лева.

За същата година е отчетена загуба от приблизително 267 милиона лева.

От тях около 250 милиона лева са отчетени като разходи за неизползван капацитет по споразумението с „Боташ“.

Тези числа показват колко съществено значение имат финансовите условия на договора за държавния газов доставчик.

Важно е обаче да се прави разграничение между общите търговски задължения на дружеството и конкретните задължения към „Боташ“.

Двете величини не са непременно идентични.

Не е правилно всички отчетени търговски задължения автоматично да се представят като дълг само към турската компания.

Също така не може без актуален финансов отчет да се твърди какъв е точният размер на непогасените задължения към 14 ноември 2026 г.

Газът поскъпна с 32,52% през ноември

Докато около договора с „Боташ“ продължават споровете, българските потребители получиха нова важна информация за цената на природния газ.

На 2 ноември Комисията за енергийно и водно регулиране одобри цена от 58,43 евро за мегаватчас за настоящия месец.

Тази стойност е с 32,52% по-висока от цената през октомври.

Тя се отнася до продажбата на природен газ от „Булгаргаз“ към крайните снабдители и дружествата, които имат лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.

Посочената стойност е без допълнителните цени за достъп и пренос, акциз и ДДС.

Първоначално „Булгаргаз“ предложи цена от 59,08 евро/MWh.

След възраженията на регулатора дружеството намери възможност за ограничаване на увеличението чрез използване на допълнителни количества газ от подземното хранилище в Чирен.

Според КЕВР, ако тази мярка не беше предприета, повишението можеше да достигне 39,37%.

Комисията посочи като важен фактор и високите цени на международните газови пазари.

Няма потвърдени данни, че поскъпването през ноември е причинено пряко от договора с „Боташ“.

Затова двете теми не бива да се свързват чрез категорично причинно-следствено твърдение без необходимите доказателства.

Ще поскъпнат ли парното и токът заради по-скъпия газ?

Увеличението на цената на природния газ предизвиква притеснения, тъй като горивото има значение за топлофикационния сектор и за редица промишлени предприятия.

КЕВР обаче съобщи, че разполага с регулаторни механизми, чрез които ще се стреми да избегне повишаване на цените на електроенергията и парното за битовите потребители от 1 януари 2027 г.

Това беше потвърдено от председателя на комисията Пламен Младеновски.

Важно е да се уточни, че подобно изявление представлява позиция и намерение на регулатора, а не гаранция, че бъдещите цени никога няма да се променят.

Крайните цени зависят от редица фактори и се определят чрез съответните регулаторни процедури.

Освен това пазарът на природен газ е различен от пазара на електроенергия.

Следователно увеличението на цената на газа не означава автоматично същото процентно повишение на битовите сметки за електричество или отопление.

Има ли тайни допълнителни ангажименти към Турция?

След подписването на юлския протокол представители на опозицията поставиха въпроса дали споразумението не е свързано с други икономически или инфраструктурни проекти.

Сред обсъжданите теми бяха магистрала „Черно море“, водите на Марица и Тунджа, проекти за електропренос и енергийни проучвания в Черно море.

Румен Радев категорично отхвърли тези предположения.

Министърът на енергетиката Ива Петрова също заяви през юли, че при подписването на протокола не са поставяни допълнителни политически или икономически условия от нито една от страните.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар от своя страна представи договореностите като възможност за разширяване на енергийното сътрудничество между България и Турция.

Към 14 ноември няма представени проверими доказателства, които да установяват, че България е предоставила конкретна концесия или друг инфраструктурен проект като компенсация за временното облекчение по договора.

Същевременно липсата на пълна публичност на протокола затруднява независимата оценка на всички негови параметри.

Това е една от причините за продължаващите искания за разкриване на документите.

Какво ще стане след изтичането на 15-те месеца?

Това е основният дългосрочен въпрос.

Първоначалното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е за период от 13 години.

Протоколът от юли 2026 г. предоставя временно облекчение и период за преговори, но не доказва сам по себе си, че първоначалният договор е прекратен.

Следователно е необходимо страните да постигнат трайно решение за финансовите и търговските условия.

Сред ключовите въпроси са дали България ще успее да договори по-ниски постоянни такси, как ще се използва резервираният капацитет и как ще бъдат уредени натрупаните задължения.

От значение е също дали временното замразяване ще се отрази върху първоначалната продължителност на договора.

Представители на опозицията вече поискаха отговор дали въпросните 15 месеца се включват в първоначалния договорен срок или ще бъдат компенсирани впоследствие.

Към момента няма публично потвърдени окончателни условия, които да позволяват категоричен отговор.

Ако не бъде постигнато ново трайно споразумение, финансовите последствия ще зависят от действащите договорни клаузи и от съдържанието на юлския протокол.

Затова пълният документ остава от голямо обществено значение.

Може ли България да се превърне в регионален търговец на газ?

Румен Радев представи предоговарянето с „Боташ“ и като възможност за развитие на българската енергетика.

Според него България не трябва да бъде единствено територия, през която преминават газови потоци.

Целта е държавният доставчик да развие по-активно участие в търговията с природен газ в Централна и Източна Европа.

За подобен модел е необходим достъп до различни доставчици, конкурентни цени за регазификация и пренос, както и клиенти на регионалните пазари.

Преносната инфраструктура на България има стратегическо значение за доставки към редица съседни държави.

Но реалното превръщане на „Булгаргаз“ в успешен регионален търговец изисква не само наличен капацитет, а и икономически изгодни сделки.

При високи разходи за резервирана инфраструктура търговските предимства могат да бъдат ограничени.

Затова бъдещият успех на стратегията ще зависи от окончателните договорни условия, пазарните цени и финансовите резултати на компанията.

Засега това е заявена стратегическа цел, а не вече постигнат и отчетен икономически резултат.

Какво предстои до края на 2026 година?

През следващите седмици вниманието ще бъде насочено към няколко основни въпроса.

На първо място е отговорът по новото заявление за достъп до договора и протокола, регистрирано на 11 ноември.

В официалната платформа е посочен срок за произнасяне до 25 ноември.

Вторият въпрос е дали „Булгаргаз“ и „Боташ“ ще обявят конкретен напредък в преговорите за окончателно изменение на дългосрочните финансови условия.

Третият е свързан с реалните финансови резултати на българския газов доставчик и размера на натрупаните задължения.

Необходимо е да стане ясно и каква икономическа полза носи използването на турските терминали при новите цени за регазификация и пренос.

Особено важно ще бъде дали договорените временни облекчения ще доведат до устойчиви финансови резултати, или след изтичането на периода ще се появят нови затруднения.

Каква е ситуацията към 14 ноември 2026 г.?

Почти четири месеца след срещата между Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган договорът с „Боташ“ продължава да бъде една от най-обсъжданите теми в българската енергетика.

На 6 юли беше подписан протокол за 15-месечно облекчение на плащанията.

На 7 юли премиерът представи споразумението като важен успех и отхвърли критиките на политическите си опоненти.

През август съдът постанови, че определена информация за доставките и плащанията трябва да бъде предоставена.

През септември станаха публично известни количествата газ, реално получени през 2023, 2024 и 2025 г., но част от финансовите данни останаха неразкрити.

На 2 ноември КЕВР утвърди увеличение на цената на природния газ с 32,52%, като посочи фактори от международните пазари и структурата на доставките.

На 11 ноември беше регистрирано ново искане за достъп до основния договор, юлския протокол и финансовите задължения.

Най-същественото към днешна дата е, че временното облекчение по договора е потвърдено, но окончателното уреждане на старите задължения и трайното предоговаряне на всички условия все още не са публично доказани като приключили.

Затова не може да се твърди, че договорът вече е окончателно решен в полза на България или че всички финансови рискове са отпаднали.

Следващите месеци ще бъдат решаващи.

Истинският резултат от преговорите ще може да бъде оценен едва когато станат ясни окончателните финансови условия, задълженията на страните и реалната икономическа полза за „Булгаргаз“ и България.

Редакционно и финансово уточнение

Публикацията е актуализирана към 14 ноември 2026 г. Първоначалното изявление на министър-председателя Румен Радев е от 7 юли 2026 г., а протоколът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е подписан на 6 юли.

Обявеното 15-месечно облекчение не трябва да се тълкува като окончателно прекратяване на договора или автоматично опрощаване на всички натрупани задължения. Пълните финансови параметри на юлския протокол не са публично потвърдени в разгледаните източници.

Различията в публично посочените валути за размера на задълженията са запазени и ясно разграничени. Увеличението на цената на природния газ през ноември не може да бъде приписвано пряко на договора с „Боташ“ без допълнителни доказателства.

Статията има информативен характер и не представлява индивидуална финансова, инвестиционна или правна консултация.

Източници

1. Министерски съвет — Официално съобщение за срещата между Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган и 15-месечния протокол, 6 юли 2026 г.
2. БТА — Румен Радев за предоговарянето, 360-те милиона долара и бъдещето на договора, 7 юли 2026 г.
3. БНТ — Румен Радев: „Булгаргаз“ и „Боташ“ трябва да предоговорят условията в следващите 15 месеца
4. БТА — Енергийният министър Ива Петрова за натрупаните задължения и липсата на допълнителни политически условия, 12 юли 2026 г.
5. Министерство на енергетиката — Ива Петрова за 15-месечното облекчение и предстоящото уреждане на задълженията, 7 август 2026 г.
6. БТА — Административният съд отмени отказа на „Булгаргаз“ да предостави информация по договора, 10 август 2026 г.
7. Factcheck.bg — Реално доставените количества газ през 2023–2025 г. и неразкритите плащания, 9 септември 2026 г.
8. БТА — Въпросите на опозицията за допълнителни условия и отговорът на Румен Радев
9. КЕВР — Официално решение за цената на природния газ през ноември: 58,43 евро/MWh, 2 ноември 2026 г.
10. Платформа за достъп до обществена информация към Министерския съвет — Ново заявление за договора и протокола с „Боташ“, регистрирано на 11 ноември 2026 г.
11. БТА — Турската позиция за разширяване на сътрудничеството и преразглеждане на договора, 6 юли 2026 г.

Редакция "БГ Нюз"

Публикувано от Редакция „БГ Нюз“

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com

За нас / ABOUT US