реклама
Сряда, 30 юни 1971 г., около 9:30 сутринта. На стадион „Левски“ в софийския квартал „Подуяне“ започва тренировка.
Георги Аспарухов – Гунди пристига на стадиона, но не очаква да играе. Два дни по-рано, в последния мач от първенството срещу ЦСКА, той е изгонен от терена. В 75-ата минута Пламен Янков го събаря, Гунди отвръща с крак и съдията праща и двамата в съблекалнята.
Наказанието го прави свободен за друго. Той и съотборникът му Никола Котков са поканени във Враца. Там местният „Ботев“ празнува 50 години и двамата решават да отидат.
Бежовото „Алфа Ромео“
Гунди е на 28 години, Котков е на 32. И двамата са любимци на цяла България. Тръгват от София с бежовото „Алфа Ромео“ на Гунди.
Пътят минава през прохода Витиня в Стара планина. Там Гунди спира на бензиностанция, за да зареди. Касиерката по-късно си спомня, че ѝ подал банкнота от 10 лева и отказал да вземе рестото – около 80 стотинки.
На бензиностанцията към тях се приближава непознат мъж и ги моли да го вземат на стоп. Гунди се съгласява. Мъжът сяда на задната седалка.
Колата потегля към прохода.
30 метра спирачен път
Малко след моста над река Бебреш пътят слиза надолу след последния завой. От страничния път откъм Арабаконак на главното платно внезапно излиза камион ЗИЛ с тежко ремарке. Пътува към столицата и препречва пътя.
Алфата се движи с висока скорост. Гунди натиска спирачката. Колата оставя по асфалта 30 метра следи от гуми.
Не стига.
Около 11:30 часа, на 52-ия километър от София, „Алфа Ромео“-то се забива в камиона. Ударът е точно в резервоара за гориво на тежкия автомобил.
Горивото залива колата.
Пламъците
Колата пламва почти веднага.
Шофьорът на камиона и хората, спрели с други коли, не успяват да помогнат. Някои дотичват от близката бензиностанция. Свидетели разказват, че след малко избухва и резервоар и огънят става още по-голям.
Георги Аспарухов, Никола Котков и мъжът от задната седалка загиват на място.
Името на третия пътник така и не става широко известно. Жената, която снима мястото на катастрофата, по-късно разказва, че той бил военен, качен случайно на стоп.
Страната не вярва
Новината тръгва по цяла България и хората отказват да повярват.
Само няколко часа по-рано същия ден загиват и трима съветски космонавти – Доброволски, Волков и Пацаев. Те умират при кацането на спускаемия апарат на „Союз-11“.
Шествието, от което се уплаши властта
Погребението е на 2 юли 1971 г. Поклонението е определено от 8:00 до 11:00 часа на стадиона в „Подуяне“, а погребението – за 12:00 часа в Централните софийски гробища.
Ковчезите са запечатани.
По официални данни хората са над 150 000. Според очевидци реалният брой е много по-голям. Футболистът Стефан Аладжов изчислява около 300 000 души, а неофициални оценки стигат до 550 000. Тогава в София живеят по-малко от един милион души.
Тълпата се простира от площад „Пирдоп“ в „Подуене“ до стадиона. Цялата софийска милиция, военните и пожарникарите не успяват да въдворят ред.
На гробищата хиляди хора застават на колене и с минута мълчание се прощават с двамата.
Последиците стигат до върха на властта. Политбюро на ЦК на БКП и МВР наказват вътрешния министър Ангел Солаков. След заседание на 13 юли 1971 г. той е освободен от поста си.
Последният мач, който не се изигра
Гунди и Котков никога не стигат до Враца.
Червеният картон от дербито го освобождава от мача на „Левски“. Без него той може би нямаше да е на пътя през Витиня точно в този час.
Бежовата Алфа, спирането на бензиностанцията, непознатият, качен на стоп – всяко от тези решения отнема минути. Тези минути стигат, за да се срещне колата на прохода с камиона.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
