реклама
Преди три години седях в кабинета на кардиолога и плачех – не от болка, а от безсилие.
На стола пред мен лежеше поредният резултат от изследване: общ холестерол – 7,2 mmol/L. Лекарят поклащаше глава:
— Как така все още не можете да се овладеете? Диетата не помага, лекарствата също…
А аз наистина полагах усилия! Година и половина живеех основно на елда и пилешко филе. Пиех шепи таблетки. Всяка сутрин започвах с мисълта: „Днес със сигурност няма да хапна нищо вредно.“ И какво? Цифрите твърдо стояха на едно място. Но после се случи нещо, което преобърна света ми.
Разговорът, който промени всичко
Докато чаках на опашка пред кабинета, се запознах с Елена Михайловна – над 70-годишна, но изглеждаше най-много на 50: жизнена, поруменяла, облечена в пъстра рокля.
— И вие ли чакате кардиолога? – попитах.
— Да, на контролен преглед. Още от младини имам висок холестерол, но вече десетина години гледам на това по друг начин.
— Как „по друг начин“? – не разбрах.
Тя се усмихна:
— Покойният ми съпруг цял живот ядеше сланина, пържено месо, пиеше бира – и доживя до 85. Почина не от сърце, а след падане по стълбите. А приятелката ми – вечно на диета, шепи лекарства ‒ получи инфаркт на 58.
„Е, някои просто имат добра генетика“, помислих си. Но Елена продължи:
— После проумях, че не е до гените. Мъжът ми непрекъснато беше в движение – вилата, гаражът, разходки с кучето. А приятелката – от дома на работа и пред телевизора вечер.
Лекарят, който разсъждава различно
Месец по-късно попаднах при нов лекар – млад, но прошарен на слепоочията. Прегледа изследванията ми и попита:
— Как спите?
— Зле, постоянно се тревожа.
— А движението ви?
— Е, ходя до работа, у дома върша нещо…
— Тоест предимно седите? – кимнах.
— Хайде да не се борим с холестерола, а с това, което го вдига – предложи той.
Разказаното от него ме побиха тръпки.
Това, за което рядко се говори в поликлиниката
Холестеролът не е враг, а „спешна помощ“ за съдовете! Когато стената на съд се увреди (от стрес, висок захар, възпаление), организмът вика: „Пробойна!“ и изпраща холестерол да я запълни. Т.е. високият холестерол е реакция, а не първопричина.
— Защо тогава всички го демонизират? – попитах.
— По-лесно е да изпишеш хапче, отколкото да търсиш корена на уврежданията – сви рамене той.
Трите истински убийци на съдовете (и това не са мазнините)
Постоянният стрес – хормонът кортизол „разяжда“ съдовите стени.
Захарните „люлки“ – бързи скокове и спадове на кръвната захар от чести въглехидратни хранения. Съдовете се напукват като стара гума.
Застоят – обездвижването прави кръвта „ленива“, стените губят еластичност.
— Какво да правя?
— Опитайте месец изобщо да не мислите за холестерола. Грижете се за съдовете.
Моят експеримент
Реших да рискувам – всъщност нямаше какво да губя.
Движение. Не фитнес, а ходене.
Сутрин – 15 мин пеша до работа вместо автобус.
На обяд – 10 мин по коридорите на офиса.
Вечер – 30 мин разходка с кучето на съседката (тя беше повече от доволна).
Хранене. Ям, когато огладнея, но не каши и хляб, а засищащи храни – яйца, извара, ядки.
Сън. Лягам в 22 ч. Първата седмица беше трудно, после – навик.
Какво се случи след месец?
Мислите за храна изчезнаха – главата вече не изчисляваше калории.
Енергия отвътре, а не кафе-напрежение.
Сън – бързо заспиване, дълбок покой, свежо събуждане.
Резултатът, който учуди дори лекаря
След три месеца: холестерол 5,8 mmol/L – почти 1,5 точки надолу!
Лекарят погледна и други показатели:
— С-реактивният протеин е вече в норма – маркерът за възпаление. Съдовете ви не се възпаляват, затова организмът спря панически да произвежда холестерол.
Прости правила, които работят
Движение – стълби вместо асансьор, една спирка пеша, разходка по време на телефонен разговор.
Сън – лягане по едно и също време, проветрена стая, без телефон час преди лягане.
Хранене без стрес – ядем, когато сме гладни; слушаме тялото си, не калории.
Спокойствие – ако ситуацията не се променя, сменете отношението си към нея.
Как гледам на анализите днес?
Освен холестерол следя:
С-реактивен протеин – показва възпаления;
Хомоцистеин – доколко „се късат“ съдовете;
Глюкоза – на гладно и след хранене.
Тези число говорят повече за съдовото здраве, отколкото самият холестерол.
Неочаквани открития
Черен шоколад (какао > 70 %) е добър за съдовете – ям без угризения.
Червено вино в умерени количества не е враг – французите го доказват.
Контрастният душ тренира съдовете по-добре от много хапчета – усещането е „нов живот“.
Какво се промени за година?
Холестеролът е в норма, но най-важното – живея без страх.
Ям каквото искам, но не „удавям“ стреса.
Движа се, но не се насилвам.
Грижа се за здравето си, без да се фиксирам маниакално.
Съвет към уморените от борбата
Ако с години „воювате“ с холестерола, а той не отстъпва – сменете стратегията.
Не гонете цифрите, а се сприятелете със съдовете: дайте им движение, покой и кръв без захарни люлки.
Помнете: организмът е умен – при подходящи условия сам намира баланс.
Всичко описано е моят личен опит. Всеки организъм е уникален. Разказът не замества лекарска консултация, диагноза и лечение – обсъждайте всичко с медицински специалист.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
