реклама
7 неща в дома, които издават небрежната жена: ако не се грижи за тях, не се грижи и за себе си
Един ден бях на гости у съседката ми – Галина Андреевна. Възрастна жена, винаги поддържана, с идеална прическа и неизменно с обеци – дори когато просто изхвърля боклука. Отбих се само за минутка да поискам нещо, но останах на чай. И знаете ли какво най-много ме впечатли? Не сервизът, не красивата плетена салфетка под вазата, нито дори невероятният пай с цариградско грозде. А миризмата. Миризмата на чистота. Истинска, жива, като в домовете на нашите баби.
Няколко дни по-късно отидох при друга позната – и тя беше вече над петдесет. Добродушна, весела, винаги готова да помогне. Но в нейния дом нямаше уют. Не беше мръсно, не. Просто сякаш нещата нямаха стопанин. Тогава осъзнах, че по такива дребни неща може да се разбере много за човека. Особено за една жена. Не като за домакиня, а като за човек, който все още уважава себе си – дори когато няма никой друг на масата.
Или обратното – когато вече е свела ръце. Когато е спряла да очаква гости, престанала е да подрежда дори за самата себе си. Когато е избутала собствените си нужди в ъгъла, като стар стол – не защото не може, а защото вече не вижда смисъл.
Ето какво съм забелязал – и защо има значение.
1. Завеси, потъмнели от времето
Не става дума за скъпи дизайнерски пердета, а за обикновени, леки завеси, които някога са блестели на слънце, а сега са посивели, с петна по долния край. На пръв поглед – дреболия. Но вече говори за вътрешна умора.
Помня как пошегувах с Людмила Семьоновна, вдовица, доста по-възрастна от мен:
– Завесите ви са като стар картофен цвят.
Тя се засмя, но на следващия ден ги свали, изпра ги, накрахмали ги. Оттогава, когато минавам покрай прозореца ѝ, виждам как те отново блестят на слънцето.
2. Прах върху телевизора и снимките
Моделът на телевизора няма значение. Но ако върху него се е натрупал прах, а рамките със снимки около него не са пипани с дни, това вече е сигнал. Прахът говори за равнодушие към онова, което някога е било скъпо.
Аз винаги бърша праха от портрета на баща си. Той загина, когато бях малък, и почти не го помня – но ръката ми сама посяга към рамката. Човек, който спре да изтрива праха от нещо, което му е скъпо, спира да пази спомена.
Както е казал Тургенев: „Без минало няма бъдеще.“ А спомените – това сме ние самите.
3. Легло, оправено небрежно
Когато леглото е оправено набързо, възглавницата е захвърлена, а чаршафът се е свил на топка – това също казва много. Човек, който сутрин подрежда леглото си красиво, вече е спечелил една малка битка за деня.
И това е истина. Дори да живеете сами, дори никой да не дойде на гости – направете го за себе си. Направете го красиво.
4. Торбички от магазина, натъпкани в шкафовете
Извинявам се, ако звучи остро, но онези найлонови торбички, натъпкани в чекмеджето и изскачащи като пружини от стар матрак – това не са „запаси“. Това е знак, че човек не знае мярката.
Често си казваме: „Може да потрябва“, „Жалко е да изхвърля“. Но човек, който се страхува да се освободи от ненужното, се страхува и да живее свободно.
Един ден изхвърлих всички торбички. В същия ден си купих три платнени чанти. Оттогава минаха две години – и нито веднъж не съм имал нужда от пластмасови торбички.
5. Стари кърпи
Кърпата е първото, което докосва тялото ни след баня. Когато е свежа, мека, ухае на чистота – денят започва по различен начин. Но ако е станала груба, избеляла, с петна – това е все едно да пуснеш безразличието в душата си.
Любовта към себе си започва от тези дребни неща – от грижата за най-простите предмети, които ни заобикалят.
Навремето живеех с жена, която глади кърпите. Аз се смеех:
– Смяташ ли, че така ще останат чисти по-дълго?
А тя отговаряше:
– Не. Просто така е красиво.
С годините разбрах – в такива малки неща е самият смисъл на живота.
6. Храната в хладилника
Когато в ъгъла стои буркан с туршия, чиято дата никой не помни, на вратата има сос, достоен за музей, а под кутиите се е събрала локва, която никой не е избърсал с дни – това също говори много.
Това е знак, че човек е спрял да различава: кое е ново, нужно и полезно за него, и кое – остаряло, безполезно, загнило. Докато не изхвърли онова, което отдавна е изгубило смисъл, няма да се отвори място за новото и свежото.
Помня как веднъж баба Лида дойде на вилата и първото, което направи, беше да отвори хладилника. Без дума. После го изчисти до блясък. Не защото беше мръсен. А защото чистият хладилник е знак на уважение към храната. А чрез храната – към самия себе си.
7. Огледала, покрити с петна
Ако огледалото е мътно, с капки паста за зъби и следи от вода – значи в него не се гледат. А ако жената не иска да се погледне в огледалото – това вече е тревожно. Защото избягва не стъклото, а себе си.
Значи отдавна не се е питала какво иска, към какво се стреми, дали все още е жива отвътре.
Няма значение дали живеете сами или с някого. Няма значение дали сте пенсионерка или още работите. Всичко започва от тези на пръв поглед незначителни неща.
Ако откриете в себе си желание и сили да внесете ред – значи любовта към себе си още живее във вас. И това е прекрасно.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
