реклама
Какво очаква самотната жена в старостта: проникновени думи на Пауло Коелю
Когато децата напускат дома, когато си отиват съпрузите –
Само едно не правете: не напускайте самите себе си.
Продължавайте да обичате и да опознавате себе си.
Щастлив е онзи човек, който е успял да овладее себе си.
Старостта често плаши – особено жените, свикнали да бъдат нужни. Години грижа за семейството, работа, подкрепа за близките… А после – тишина. Децата заживяват своя живот, съпругът си тръгва или си отива по-рано, отколкото ни се иска, и изведнъж обичайният кръг от общуване се свива до размерите на един апартамент.
В такива моменти думите на Пауло Коелю звучат особено важно: не напускайте самите себе си.
Защото най-страшното самотно състояние не е външното, а вътрешното.
1. Самотата започва тогава, когато губите себе си
Самотата е, когато сте престанали да чувате собствения си глас. — Пауло Коелю
Понякога самотният човек изобщо не изглежда самотен. Има деца, партньор, приятели. Посещава празненства, отговаря на обаждания… но отвътре е празно. Никой истински не се интересува как се чувства, никой не споделя мислите му.
Една еврейска пословица казва: можеш да крещиш в претъпкана стая и пак да останеш нечут. Така е и тук. Една жена може да живее сред хора и все пак да усеща, че никой не се вглежда в нейния вътрешен свят.
И тогава започва търсенето на спасение: някой чака децата да станат по-близки, друг обвинява съпруга, трети приписва всичко на възрастта. Но истината е, че самотата идва, когато престанеш да познаваш себе си. Когато не можеш да отговориш на простия въпрос: какво ми харесва, когато съм сама?
Колкото по-рано човек се научи да прекарва време със себе си – не в тъга, а с удоволствие – толкова по-леко ще преживее старостта. Това е първата крачка към свободата: да чуеш себе си.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
