реклама
Млад мъж, обсебен от необясним сърбеж: зловещата история зад симптом, който изглеждаше безобиден
Сърбеше го цялото тяло. Не като обикновен, временен сърбеж, а като безкрайно, мъчително усещане, което се разрастваше с всяка изминала минута. Първоначално го отхвърли – реши, че не е нищо сериозно. Може би алергична реакция към нещо, което е изял, или пък нов прах за пране, раздразнил кожата му. Опита се да не му обръща внимание, но колкото повече се разсейваше, толкова по-осезаемо ставаше това пълзящо, парещо чувство под кожата. Сякаш невидими насекоми се движеха точно под повърхността, гъделичкаха, хапеха и не му даваха покой.
Той започна да се чеше по ръцете, докато по тях не останаха червени, болезнени линии, но облекчението траеше само миг. Сърбежът се връщаше с още по-голяма сила, разпространявайки се по гърдите, гърба, скалпа и дори по стъпалата му. Нито едно кътче от тялото му не беше пощадено. Опита студена вода, надявайки се да облекчи болката, но студът само засили усещането. Това не беше нещо, което можеше просто да се отмие – беше по-дълбоко, сякаш живо.
До вечерта той вече бе останал само по бельо, крачейки неспокойно из малкия си апартамент. На всеки няколко секунди спираше, за да раздере кожата си на ново място – отчаян да намери покой, макар и за миг. Огледалото му върна образ на непознат човек – лице с подпухнали очи и тяло, покрито с червени следи. Шепнеше си, опитвайки се да намери логика, но думите му звучаха кухо. Взе антихистамини, намаза се с крем, дори се опита да медитира, ала нищо не помогна. Сърбежът бе станал жив организъм – нещо, което го владееше напълно.
Когато настъпи нощта, сънят бе невъзможен. Чаршафите дразнеха кожата му като шкурка, и той ги хвърли на пода. Ноктите му вече го боляха от постоянното чесане, но не можеше да спре. Колкото повече се чешеше, толкова повече гореше кожата му. В един момент си помисли, че нещо не е наред вътре в него, нещо, което нито крем, нито лекарство може да достигне. Всяко нервно окончание сякаш бе събудено – пулсиращо, живо, електризирано.
Той се изправи и отиде в банята. Ярката светлина го заслепи за миг, а след това го порази видяното в огледалото. Цялото му тяло бе покрито с малки корички и тънки линии от засъхнала кръв. Наведе се по-близо – и му се стори, че под кожата нещо се движи. Едва доловима вълна, като че нещо се опитваше да излезе навън. Примигна, плисна студена вода по лицето си, убеждавайки се, че си въобразява. Но когато отново вдигна поглед, беше сигурен – движението се повтори.
Студена вълна на ужас го обля. Почувства се в капан – в собствения си организъм, безсилен срещу онова, което се случваше. Опита се да легне на пода и да се успокои, но не смееше да докосне кожата си. Часовете се нижеха бавно. Сърбежът не отслабна. Напротив – сякаш се сгъсти, оживя, като че ли бе пуснал корени вътре в него.
На разсъмване той вече не можеше да мисли. Умът му бе изпълнен само с една мисъл – нуждата да се чеше. Всеки звук, всеки удар на сърцето, всяко дихание – всичко бе погълнато от това едно-единствено усещане. Това вече не беше просто сърбеж. Беше присъствие – нещо невидимо, което го бе обсебило изцяло.
Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „БГ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
